Едно име прави силно впечатление с необичайното си звукоизвличане, тъй като не се е запазило в съвременния набор от български имена. Единствен източник за него е т.нар. Темнички надпис - най-стария кирилски текст в Сърбия.
Обект на настоящия анализ е името Занътиас. Предполага се, че това е име на свещеннослужител. То е много близко до руската дума занять - зает и като подчинени на Константинополската патриаршия имената им са търпяли известна елинизация преди обособяването на автокефална българска църква. Това е всеобща тенденция в имената на църковните служители, която се обяснява с близостта на свещеннослужението с гръцкото богослужение и влияние и можем да видим дори в името на последния патриарх - Евтимий. Семантичният превод на името Занътиас може да се определи като "работлив", "трудолюбив". 
Определението архаичен се налага, тъй като не е продължило да съществува в антропонимните традиции на съвременния български език. Единствено надписът от Темниш го връща на бял свят и ни свидетелства за него.