Ойконимията е научна дисциплина за произхода и семантиката на имената на населените места. Проблемите от частен научен характер приличат на разрешаването на пъзели. Неизвестните при работа с имена, отдавна излезли от употреба, са много повече, а настоящите имена на населени места са пряко или косвено свързани с техните предходни аналози. Освен това, за разлика от всички отстанали раздели на науката топонимия, ойконимията се подчинява на коренно различни закономерности, които ще бъдат разгледани подробно в настоящото изложение. 
Звуковият състав на имет често се променя в посока и степен, която максимално улеснява простото и семпло изговаряне на името. Ако първоначално името има трудно произнасяне или сложен фонетичен състав, макар спазването на конкретните закономерности по запазването на името, в последствие то може да бъде драстично променено в посоката на улесняване на неговия изговор.
При ойконимите не съществуват няколко възможни правилни тези, а само една, която феноменално се доближава до истинската етимология на името.
Ойконимиката има задължително изискване към дължината на името, ясното произношение и лесното звукоизвличане на името на населеното място. Нещо повече, правилата на ойконимиката са безсилни да се борят срещу явленията на мутилация, метатеза, абревиция, мултипликация и скъсяване на имената на населените места. 
Често пъти едни ойконими се отхвърлят и не се приемат, подлагат се на диалектно произношение или се модифицират според конкретни специфични нужди, а в други случай са изключително консервативни, съхраняват се от хилядолетия и оставят ценна езикова и семантична база, кодирана в името и свидетелстваща за отминали времена.
В този смисъл ойконимията се подчинява на коренно различни правила от останалите раздели на топонимията, свързани с пряката социална адаптация на тези специфични имена. И тя като всички области на топонимията изиква към своята частна научна проблематика херменевтичен подход.
Като следствие от сблъсъка със специфичната материя на ойконимията, в настоящото представяне на ойконимните особености, ще бъде представена нова ойконимна закономерност, специфична главно за нея. При съчетане на социалния и природния фактор, ойконимите задоволяват конкретни потребности, но същевременно те са израз в една или друга степен на единственото между ландшафта на населеното място и отражението му върху социалната среда. Това е от първостепенно значение за функционирането на социума. От това схващане става ясно, че ойконима е повече или по-малко израз на една от двете компоненти на средата - социална и микроландшафтна. В някои ойконими надделява социалната функция на ойконима - такива например са ойконимите в чест исторически събития, личности. В повечето случаи, каогато това касае историческите селища и ойконимите с дълга история, ландшафтните особености намират пряко или косвено отражение в името като една съществена проява от живота и функцията на хората в селището. В други случай променения от социалния фактор архитектурен ландшафт определя ойконима. Примерите с градовете Новиодунум, Сингидунум, Дуросторум, Котор и др., определят микроландшафта на населеното място от гледна точка на неговата архитектурна характеристика
Новата закономерност е свързана с определена първостепенна значимост на отражението в ойконима на ландшафтните особености на населеното място. Ойконимите са консенсусни понятия, около които социалните общности избират общите отличителни черти на мястото, където живеят, намалявайки до минимум различните оспорвания  с намирането на на най-аргументиран белег за основа на ойконима. Най-често непроменливият природен микроландшафт около населените места или социално модифицирания архитектурен ландшафт определят семантичните белези на ойконима.