Надписите са свързани с надписни молитви по стените на храма, построен през 1866 година, на хора свързани с построяването на църквата (строители, дарители) и чийто близки са упоменати в молитвите. По-всяка вероятност са дело на свещенника първослужител в храма и организирал изграждането му. 

Автор на снимките - АПетров10



По реда на появяване на снимките са изредени следните надписи
Упокой Чоя,
Упокой Петко

Упокой Стоян
Упокой Илаян

Упокой Георги
Упокой Мийко (Мико)

Упокой Никола
Упокой Митаръ (Митар, Митрьо)

Както сами се убеждаваме много автентични български имена са безвъвратно отпътували във времето и е наистина драго да чуем живата бълграска реч от преди Освобождение. Нахлуването на чуждоезични имена е толкова мълниеносно, а тук ставаме свидетели на забравени, но от друга страна живи имена.

Уважаеми А. Петров, надявам се, удовлетворих желанието ви.



По едно от имената - Чоя, изключително рядко срещане, справката в книгата "Имената на Българите" на Недялка Иванова и Пенка Радева, показва, че името е близък аналог на Чая и произлиза от старобългарския глагол чаят - чакам, което от лингвистична гледна точка представя фотографията на надписа като ценно лингвистично свитеделство.
Сравнително рядко е и името Мико, но то продължава да има своите съвременни носители сред българите.
Името Митар е често срещано име в Република Сърбия и е изненада, че почти загубилото се в съвременни условия име е било разпространено у нас като български мъжки вариант на името Митра. 

-няма нищо случайно!:)
Много интересен материял!Благодаря ти ,Аполон!:)