Постинг
12.04.2010 23:48 -
Изконно българският град Сврълига
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 1601 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 03.03.2012 01:19
Прочетен: 1601 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 03.03.2012 01:19
Допълнено издание на статията
Средновековното споменаване на града е в документ на Нишката епархия през 1072 година и по-късно в така нареченото Сврълишко евалгелие или листове, датирани от 1279 и пазени в гр. Загреб. Градът e стратегическа крепост на Второто Българско царство. Като свободен български град последно влиза в състава на Видинското царство на цар Иван Срацимир.
Интересен е произхода на името на града. Поради силно хълмистия релеф на терена в самия град и около него се предполага, че името му произлиза от свръ -над, по върховете и лъки (старобълг. лѫкъ - блато, морава, ливада,: лит. lankas „блато, мочурище“) в сематичния превод на "гол връо". Възможно е името да има връзка и с думата "върлог" (мн.ч. върлози) - издигнати места върху хълмист или равнинен терен.
Топонимът е близък и с сърбо-хърватска дума като вртлог, която се превежда като "водовъртеж", "басеин", а български диалектен аналог на същата дума е въртоп.
Най-вероятен произход на названието Сврълиг е връзката на името с диалектната българска дума върлог, при това с втория корен на думата, а също и с диалектната дума валог, която означава падина, котловина. Думата връо е запазена като диалектна от софийското подразделение на западните български говори, а свръо се превежда като на върха. Така изконния български град Сврълиг се образува от двата български корена свръо и лог, което означава "място за живеене на върха". И действително данните за старинния град, разоложен на върха на скалата, потвърждава сегашния етимологичен произход. Думата лог идва от ложе и се трансформира по този начин по законите на първа палатализация. Оттам идват и други думи като слог - Обрасло с треви и храсти около едно или няколко дървета място в нивата, "диви саморасляци в нива" и думата бърлога, което се превежда като мечо или животинско леговище - оттам пак чрез първа палатализация се образува лога - ложе (легло).
Тъй като първото споменаване на града е на старобългарска кирилица, няма никакво съмнение, че като част от Видинското царство, градът е бил част от изконна българската територия.
Автор -Д. Георгиев-Даков
Руини на стария град
Средновековното споменаване на града е в документ на Нишката епархия през 1072 година и по-късно в така нареченото Сврълишко евалгелие или листове, датирани от 1279 и пазени в гр. Загреб. Градът e стратегическа крепост на Второто Българско царство. Като свободен български град последно влиза в състава на Видинското царство на цар Иван Срацимир.
Интересен е произхода на името на града. Поради силно хълмистия релеф на терена в самия град и около него се предполага, че името му произлиза от свръ -над, по върховете и лъки (старобълг. лѫкъ - блато, морава, ливада,: лит. lankas „блато, мочурище“) в сематичния превод на "гол връо". Възможно е името да има връзка и с думата "върлог" (мн.ч. върлози) - издигнати места върху хълмист или равнинен терен.
Топонимът е близък и с сърбо-хърватска дума като вртлог, която се превежда като "водовъртеж", "басеин", а български диалектен аналог на същата дума е въртоп.
Най-вероятен произход на названието Сврълиг е връзката на името с диалектната българска дума върлог, при това с втория корен на думата, а също и с диалектната дума валог, която означава падина, котловина. Думата връо е запазена като диалектна от софийското подразделение на западните български говори, а свръо се превежда като на върха. Така изконния български град Сврълиг се образува от двата български корена свръо и лог, което означава "място за живеене на върха". И действително данните за старинния град, разоложен на върха на скалата, потвърждава сегашния етимологичен произход. Думата лог идва от ложе и се трансформира по този начин по законите на първа палатализация. Оттам идват и други думи като слог - Обрасло с треви и храсти около едно или няколко дървета място в нивата, "диви саморасляци в нива" и думата бърлога, което се превежда като мечо или животинско леговище - оттам пак чрез първа палатализация се образува лога - ложе (легло).
Тъй като първото споменаване на града е на старобългарска кирилица, няма никакво съмнение, че като част от Видинското царство, градът е бил част от изконна българската територия.
Автор -Д. Георгиев-Даков
Руини на стария град
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене