Средновековното споменаване на града е в документ на Нишката епархия през 1072 година и по-късно  в така нареченото Сврълишко евалгелие или листове, датирани  от 1279 и пазени в гр. Загреб. Градът е основен западен град на Второто Българско царство. Като свободен български град последно влиза в състава на Видинското царство на цар Иван Срацимир.
Интересен е произхода на името на града. Поради силно хълмистия релеф на терена в самия град и около него се предполага, че името му произлиза от свръ -над, по върховете и лъки (старобълг. лѫкъ - блато, морава, ливада,: лит. lankas „блато, мочурище“) в сематичния превод на "голи връове (върхове)". Възможно е името да има връзка и с думите "върлог", слог, лог - всички производни на ложе.




Руини на стария град