Двата ръкава на водопада са предизвикателство за науката, но със сигурност може да се констатира един ясен и сигурен феномен. Старият безводен канал е много по тесен от сегашния. За какво свидетелства тази разлика?
Науката няма точно обяснение за този феномен при конкретния географски обект на тази географска ширина. Едно от задоволителните обяснения дава науката глациология.
Според нея преди 10 000 години климатът бил отчетливо студен в климатичния пояс на Родопите. Значителна част от най-високите планини имали нетопящи се през лятото снежни покривки. Спомен от тези време са морените и циркусите в Пирин, Рила, Витоша, единични места в Стара Планина и Родопите.
Студеният климат в миналото е водел до дълготрайно задържане на снеговете по високите части на планините и по-оскъдно снеготопене. Именно по-малкия дебит на Фотинска река в миналото и оскъдното снеготопене опледелят по-малките и по-тесни размери на стария ръкав на водапада при река Фотинска.  
Всъщност освен че река Фотинско извира от местността "Балъма", тя и реката Гашня са от снеготопящ (алпийски) тип. Формират своите води от непрекъснатото снеготопене на на втория по височина връх в Баташката планина - Баташки снежник - 2082. Самото му име показва целогодишното задържане на сняг, което въпреки скромната надмоска височина от 2082 метра се осъществява за сметката на специфичната географска ориентация на планинския рид в посока запад-изток. Голямата нивелационна разлика от върха до коритото на река Въча от около 1300 метра формира буйните потоци на Фотинска река и река Гашня, вливащи се във Въча. 

времевата разлика между двата канала се предполага, че е настъпила между 9 и 11 500 години, когато всъщност е края на плейстоцена и началото на холоцена. Двата времеви периода са маркира от рязка климатична промяна.