Незаконният трансфер и необложената с данъци стойност на изтичащите от страната културно исторически и археологически ценности възлиза годишно на милиони евро. Извън държавната си граница, България трудно доказва произхода на своите изнесени и окрадени богатства.
Дали ще ограбиш БНБ или ще ограбиш тракийска могила, моралната и фискалната тежест на деянието са едни и същи?
От тази гледна точка е престъпно бездействието на всички юристи и политици, които не приемат закон срещу иманярството.
Иманярите са се превърнали в изкупителна жертва на обществото. Това са най-често безработни хора, снабдени със собствени или от мутри металотърсачи. Те обслужват своите собствени интереси, интереси на историци-консултанти, интереси на трафиканти, на колекционери и дори интереси на политици и мутри, които желаят да притежават старини.
Не иманярите са виновни пред обществото - те са изкупителна жертва. Те унищожават това, което им е позволено от всички нас - да изнасят скъпоценни старини зад граница, а мрамора и керамиката да разрушават безмилостно от незнание.
Музеите спешно се нуждаят от промяна в законодателството уреждаща тяхната сигурност като основни средища на куртурния туризъм в страната и с цел предотвратяване на вътрешни кражби.
Питам къде и кога ще се състоят  "Закона за иманярите и иманярството" и "Закона за защита на музейните ценности"?
Аукционни къщи по света като Сотбис и Кристис, години наред разпродават ценни предмети на изкуството с огромна археологична и историческа стойност със произход от България. Това обаче не променя политическата воля да се спре от печалбата на бългаски исторически ценности в Западна Европа.
Като членове на ЕС България все още не е повдигнала въпроса за опазване на нейното историческо наследство извън нейната територия и връщане на находките обратно. Такова споразумение все още не съществува.