Хормон, оргазъм и сексуално изкуство

По време на оргазъм мозъка на любовниците отделя огромни количества окситоцин, който е хормона на привързаността, удовлетвореността и щастието. Именно той привързва двама влюбени и не им позволява да се разделят въпреки несходството в характерите им. С други думи ако вие имате разногласия с вашия приятел или приятелка, които ви карат да се разделите, но все още не сте го направили и правите компромиси със себе си - бъдете сигурни, че може да обвините хормона окситоцин.
При някои хора плазмените нива на този хормон без значение от половата разлика е по-висока в сравнение с останалата популация. Тези хора изпитват силна нужда от своите приятели и близки и желаят да се обвържат със постоянен партньор. Отново причина за това е окситоцина.
Окситоцинът служи като важен хормон нужен за осъществяване и достигане на сексуалната възбуда. Затова неговите плазмени нива са найвисока в края на един сексуален оргазъм. Забележително е, че самотните хора отделят по-ниски нива на окситоцин и стигат по-трудно и по-дълго време до върховата точка на сексуалната възбуда. Това от своя страна ги прави по-добри, отколкото всички останали в сексуален аспект. Не така е обаче при жените.
Дори самостимулирането с цел полова възбуда и оргазъм води до повишаването нивото на окситоцин веднага след оргазъм.
По време на любовната игра стимулирането на ареолите или зърната води до отделяне на повече окситоцин преди оргазъм, което има значение в любовната игра и се наблюдава и при други бозайници.
Всъщност раждането и оргазма имат един и същ физиологичен механизъм. И двете физиологични явления се контролират от гладката мускулатура, а тя на свой ред се управлява от хормона окситоцин, който я релаксира във върха на екстатичния сексуален оргазъм и значително намалява нивата на възбудата.
В момента на възбудата окситоцина кара мозъка да не чувства страх, тревожност, а обратно задоволство, засилва се доверието. Предпазните функции на мозъка като страх и тревожност са напълно изключени. Окситоцинът увеличава щедростта, когато се впръска интраназално. Очевидно хората развиващи сребролюбие и самота имат дефицит на този хормон.
Каква е разликата между интраназалната и интравенозната апликация на окситоцина?
Веднъж отделен от мозъка окситоцина не може да нахлуе обратно в него, заради кръвномозъчната (хематоенцефална система). Ако обаче бъде впръскан в носната лигавица, хормона директно попада върху немиелинизираните нервни влакна на олфакторния апарат, чрез който може да проникне и достигне до мозъчните структури и да окаже своя централен ефект.