Балканът е останал последното убежище на болярството и монарха Шишман. Времето е било наситено с предатели както по всяко време на криза и чужда агресия. Затова верния и приближен на цар Шишман севаст Огнян е решил да остане завинаги в паметта на българите с надпис, който да пребъде далеч след смъртта му. Надписът е свидетелство за мъжество, лоялност и чест, които и днес се срещат твърде рядко. Високата ерудиция на севаста е изразила превратните времена в словото по-косвен път и загатващо разкрива претърпените злини и предателства.
Днес се свидетели как земята шепа разбойници я продават на други разбойници на безценица (ако не става ясно конкретно визирам заменките от фонд на Натура 2000 и черноморските имоти).
Ето и надписът, в който благородника Огнян споменава две от своите титли - кефалия- градоначалник и севаст. В Средновековна България севастите са заемали службата на управители на области (хори) или на по-малки административни единици, включени в областите и титлата е имала също благородническо измерение.

Азъ Дромро писахъ: Азъ севастъ Огнянъ бихъ при цари Шишман кефлия и много зло патих  - в това врямъ турчн воюаху. Азъ садръжо а вяръ Шишмана царя.
"Аз Дромро писах: Аз, севаст Огнян бях при цар Иван Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз поддържах вярата на Шишмана царя..."
Надписът е интересен с това, че ясно се отличава от книжовния старобългарски език. Употребени са гръцките букви ета и омега в текста. Спелуването не е обичайното книжовно, а изговорно. Ясно и съвършено близко до съвремието ни са изписани буквите "ю" и "ч".
По всяка вероятност датировката на надписа е след падането на София, тоест след 1385 година.