Д.Георгиев
Върху надпис ISM II.165 от Томи(днешна Констанца) се разчита древното тракийско име Аулозанис. Датировката на епиграфския паметник е между III и IV век от новата ера. Името е древнотракийско и аргументите за това са присъствието на второ тракийско име (Αυλοσανις Σεύθη) и на тракийски лексеми в името Аулозанис.
Аулозанис произлиза от древнотракийската дума αὐλός- флейта  (αὐλέω- свиря на флейта), употребена от Омир, Платон, Херодот, Аристотел и тракийското окончание зенис(занис) -потомък. В съвременният гръцки думата αὐλός не се е запазила. Румънският учен Сорин Олтеану извежда значението на името от латинския език като образувано от aulus- дом, храм и sanus- здрав. Макар Томи да е в пределите на римската провинция Долна Мизия, влиянието латинската култура в този черноморски град-полис е слабо. 
Надписът върху каменната плоча е с възпоменателен характер.

Превежда се като Антигона живя, а останалата част от надписа се чете като Аулозанис, син на Севта. Антигона е гръцко име, което отразява елинистичната култура и присъствие на гръцко население по черноморските полиси като Томи. Името означава "опъната", "опърничева", "своенравна".
В съвременният български език има само запазени модерни наименования, които са наследници на древнотракийското име Севт. За жените те е Севда, Севдали, Севдалина, Севдина, Савда. За мъжете това са Севдо,Севди, Севдал, Севдалин, Севдьо, Севден, Савдан, Савдалин.

Източник: Сорин Олтеану.

Научно откритие: В археологическият музей град Варна, един от експонатите, представляващ мраморна надгробна плоча учудващо прилича на този, намерен в Томи. 

Очевидно е била налице обща традиция и тенденция във вкусовете на двете черноморски колонии, разпространени и в двата града едновременно. Допълнителни проучвания се очакват само при положение, че варненските историци и археолози решат да предоставят снимката в увеличен размер с максимална резолюция, за да може да бъдат разгадани някои загадки на миналото в този частен случай. В инициативата могат да се включат и варненски граждани, които решат да помогнат и съдействат за по-детайлното изследване на двете плочи. Ако някой варненски гражданин се съгласи да публикува снимка с висока резолюция на мраморната плоча, това ще е първия случай на виртуален анализ на археологически находки в България.