HЕЗАВЪРШЕHО ПОСВЕЩЕHИЕ

Евтим Евтимов

Жена на болката,
една жена,
жена, ах, колкото
земя една.

И не за спиране,
и не за брод.
Едно събиране,
един живот.

И не обятие
на огън прост.
Едно разпятие -
един Христос.

Жена - врата
отвъд света.
 

ПРИЗHАЙ

От праг
до праг,
от бряг
до бряг.

От глад
до глад,
от ад
до ад.

От край
до край,
от рай,
до рай.

Признай -
докрай.

 

КАТО ИЗВОРЧЕ

Евтим Евтимов

Да гребем до капка от сърцата
пак ще има клетва непозната,
неизречена до края. Hяма
на се свърши сладката измама.

Да откъснем думите небесни,
да изпеем всичките си песни,
пак звезди ще има за пантофи,
пак за тебе ще се пишат строфи.

Да открием всички нежни тайни,
да открием знаците незнайни,
пак ще има вечери горещи,
пак ще има неразделни срещи.

Като изворче, при Бога скрито -
все остава нещо недопито.

 

Обичаш ме - ще бъдеш ли щастлива,
игра такава има в любовта,
единият за влюбен се признава,
а победен излиза след това.
Но ти на безразлична се преструваш,
без чувства като камъка бъди
умирай от любов, но не целувай,
любимия човек дори пъди.
Веднъж се мре, веднъж и ти обичай,
че смелият на жертва е готов,
страхливият е винаги отричал,
че има на света една любов.






Росата в равнината е изгряла
По капките и сребърни вървя,
а утре сам ще бъда капка бяла
под тая необятна синева.

Пчелите ще ме търсят по цветята,
щурците - в кладенчета от лъчи,
земята - в облаците и тревата.
А аз ще бъда в твоите очи.
***************************************


 

Ненаситни усети Цялата топлина на света
не може да стопли човешкото тяло
и не е достатъчна
цялата красота на света
не може да насити човешките очи
цялото богатство на света
не може да утоли разхищението на хората
нищо не е в състояние да засити малкия обем
на едно единствено човешко същество
защото може би човешкия вкус е божествен.


На този свят от тук до края
със тост в ръка за звяра
ний най-далече сме от рая,
такава днес е нашта орисия
и тихо всеки днес заспива
за мечти към друг свят
истински да се опива.

/////////////////////////////////88

 

Виринея Вихра

И пак молби и разкаяния...
И пак за прошка съм готова.
И с болка търся оправдание,
а не присъда най-сурова!
Готова съм да си отида,
но пак стоя и пак съм бледа.
Отново моята обида
се слива с твоята победа.
За миг в една безлична фраза
проплаква моята тревога...
И пак не мога да те мразя...
А себе си да мразя мога!