От санскрит на български език името на поемата се превежда като "божествена песен". Използвайки думите с индийски произход в българския език името на поемата се превежда като "Учение(Наръчник) за благословенния(божествен) път". Това е единственото произведение в източния свят, което открито и революционно пропагандира бездействието като грях, а действието като живот.
На Запад и в системите на Конфуций и индуизма действието е грях, а бездействието праведност и безгрешност.
Доказателството за тезата на автора на поемата Вяса е, че действията на човешкия организъм поддържат неговия живот. Въпреки това крайните възгледи по философските аспекти на движението като материално проявление са догматични, тъй като абсолютизират двете възможни крайни мнения.  автор: Д.Георгиев-Даков