Постинг
14.03.2010 13:19 -
Съкровището от Кралево(снимки) - принадлежност на диадоха Лизимах
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 6280 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 14.03.2010 14:48
Прочетен: 6280 Коментари: 5 Гласове:
4
Последна промяна: 14.03.2010 14:48
Димитър Георгиев- Даков
В този постинг се изгражда научната хипотеза, че съкровището е принадлежност на Лизимах - приемника на Александър Велики. Ясно се вижда образа на Александър в конните аплици. В древността Алексадър е бил болезнено обсебен от божествената сила на Херакъл и затова върху монети е бил изобразяван с наметната върху главата му лъвска кожа. Датировката на съкровището от началото на 3 век преди Христа ясно отговаря на епохата на Александър Македонски.
Нелепа е идеята на някои български учени, че съкровището е тракийско и е принадлежало на местен тракийски владетел от племето на гетите.
По-важен е другият въпрос. На цар Лизимах ли е принадлежало съкровището или на самият Александър Велики?
Локализацията на съкровището дава безспорно основание да считаме, че последен собственик на богаствоството е Лизимах. Златните правоъгълни апликации с гравиран образ на грифон, категорично ни свидетелства, че първият собственик на имането е самият Александър, тъй като в края на неговите победоносни походи култът към него и обожествяването му стават изразена практика. Макар грифоните да са част от гръцката митолоогия, те са древен ирански митологичен елемент, който вторично се усвоява и от компилативната гръцка култура. Очевидно претърпените културни влияния след превземането на Персеполис, оформят характера на художествената конска украса.
Кой е Лизимах? Лизимах е син на Агатокъл от Пела и произхожда от знатно македонско семейство. Ариан го споменава като един от телохранителите на Александър Велики (Arr., 6.28). Важно сведение дава и Курций, който съобщава, че веднъж при лов на лъвове в Сирия, той сам убива звяр с изключителна големина, който успява да му нарани лявата плешка до кокал (Curt., 8.1).
Безспорно ловът на лъвове е било приемуществено хоби на Александър, който е имал нужда от техните кожи, за да сменя своите царски тоалети. След смъртта му богаството и земите на Александър се разделят по "равно" между неговите генерали - диадохи. Именно сведението на Курций е ключово за разплитането на нашия археологическ казус. Раната на Лизимах в качеството му на телохранител на Александър се е явило основание да задържи конната украса на своя цар след смъртта му. Ако достигнем по далеч в своите заключение бихме могли да твърдим, че това е златната украса на Буцефал - любимия кон на Александър.
Eдинична апликация от златната конска украса.
В този постинг се изгражда научната хипотеза, че съкровището е принадлежност на Лизимах - приемника на Александър Велики. Ясно се вижда образа на Александър в конните аплици. В древността Алексадър е бил болезнено обсебен от божествената сила на Херакъл и затова върху монети е бил изобразяван с наметната върху главата му лъвска кожа. Датировката на съкровището от началото на 3 век преди Христа ясно отговаря на епохата на Александър Македонски.
Нелепа е идеята на някои български учени, че съкровището е тракийско и е принадлежало на местен тракийски владетел от племето на гетите.
По-важен е другият въпрос. На цар Лизимах ли е принадлежало съкровището или на самият Александър Велики?
Локализацията на съкровището дава безспорно основание да считаме, че последен собственик на богаствоството е Лизимах. Златните правоъгълни апликации с гравиран образ на грифон, категорично ни свидетелства, че първият собственик на имането е самият Александър, тъй като в края на неговите победоносни походи култът към него и обожествяването му стават изразена практика. Макар грифоните да са част от гръцката митолоогия, те са древен ирански митологичен елемент, който вторично се усвоява и от компилативната гръцка култура. Очевидно претърпените културни влияния след превземането на Персеполис, оформят характера на художествената конска украса.
Кой е Лизимах? Лизимах е син на Агатокъл от Пела и произхожда от знатно македонско семейство. Ариан го споменава като един от телохранителите на Александър Велики (Arr., 6.28). Важно сведение дава и Курций, който съобщава, че веднъж при лов на лъвове в Сирия, той сам убива звяр с изключителна големина, който успява да му нарани лявата плешка до кокал (Curt., 8.1).
Безспорно ловът на лъвове е било приемуществено хоби на Александър, който е имал нужда от техните кожи, за да сменя своите царски тоалети. След смъртта му богаството и земите на Александър се разделят по "равно" между неговите генерали - диадохи. Именно сведението на Курций е ключово за разплитането на нашия археологическ казус. Раната на Лизимах в качеството му на телохранител на Александър се е явило основание да задържи конната украса на своя цар след смъртта му. Ако достигнем по далеч в своите заключение бихме могли да твърдим, че това е златната украса на Буцефал - любимия кон на Александър.
Eдинична апликация от златната конска украса.
Следващ постинг
Предишен постинг
Прочетох с интерес...Признавам си, познанията ми по история далеч не са на това ниво и е удоволсвие да ги обогатявам по този достъпен начин.
Не знам дали това е същото съкровище, но такова знам, че е открито в село Кралево, обл.Търговище, намерено в дворовете на баба ми и дядо ми. Бяха ни подарили и една книжка с накитите и някакво вино с такъв етикет, но бях малка и не помня подробности. Повече от 30 години те вече не живеят там, но съм ходила на мястото и имам смътни спомени. Беше ми много приятно да прочета поста. Ще следя и останалите публикации. Усмихната неделя!
цитирайНе знам дали това е същото съкровище, но такова знам, че е открито в село Кралево, обл.Търговище, намерено в дворовете на баба ми и дядо ми. Бяха ни подарили и една книжка с накитите и някакво вино с такъв етикет, но бях малка и не помня подробности. Повече от 30 години те вече не живеят там, но съм ходила на мястото и имам смътни спомени. Беше ми много приятно да прочета поста. Ще следя и останалите публикации. Усмихната неделя!
Откога търсих такова нещо!Браво на Даков!Слагането на лъвска, вълча глава като корона или като шаока си е Митраистки ритуал и точно свързан с определени действия и обичаи!
А пък за грифоните направо съм впечатлен имах съмнения от едни монети на Сашо Великйот ,но сега ако наистина това е вярно че са на Лизимах това са скитски грифони "Пазители на владетели,съкровища и т.н." Паралелите с гърци са неоснователни!Арий,Еран,Иран,парти,скити,перси,сасаниди,фриги и т.н. са Ахура мазда (Мъдрият бог) Митра
Sol Invictus хехех
браво за находката!
поздрав
цитирайА пък за грифоните направо съм впечатлен имах съмнения от едни монети на Сашо Великйот ,но сега ако наистина това е вярно че са на Лизимах това са скитски грифони "Пазители на владетели,съкровища и т.н." Паралелите с гърци са неоснователни!Арий,Еран,Иран,парти,скити,перси,сасаниди,фриги и т.н. са Ахура мазда (Мъдрият бог) Митра
Sol Invictus хехех
браво за находката!
поздрав
Ами кво да те правя - влачи както се казва на жаргон - радвам се че те кефят изводните ми бази
цитирайОбаче трябва доста да се разшири доказателствената част.
цитирайнапротив - при оскъдния материал отпуснат от нобилните пирати по българските музеи е цяло чудо, че стигнах до вярна следа.
Нужна е все пак и помощта на експерта Глишев в доказателствената част по повод предоставянето на повече снимков материал - тогава ще получиш от мен и повече доказателствен и изводен "матриал"
Благодаря за проявения интерес Глишка - ей страстен исторически маниак си уе
цитирайНужна е все пак и помощта на експерта Глишев в доказателствената част по повод предоставянето на повече снимков материал - тогава ще получиш от мен и повече доказателствен и изводен "матриал"
Благодаря за проявения интерес Глишка - ей страстен исторически маниак си уе
Търсене