Всички конкурсни длъжности с анонимен изпит, докторантски и специализантски изпити проведени по анонимна процедура са незаконни в България. Това е така, защото отчитайки опцията анонимност, сформираната специализирана комисия има всички основания да спекулира със своите огромни правомощия.
Конкурсните изпити в България са незаконни във всяка една сфера, тъй като няма възможност за преоценяване на изпитния резултат от друга комисия.  Анонимността дава възможност на дълбоко и дълготрайно корумпираните изпитни комисии да разменят конкурсните работи на анонимните кандидати и да оценяват като успешни предварително заявени лица без оглед на написаното от изпита, тъй като няма орган, който да следи оценъчната им дейност. Цялата система на оценяване в България е сбъркана и е наследство от гнилия комунистически режим, в който анонимността се разглеждаше като предимство и дори право на обективно оценяване, но това далеч се разминава от корумпираната ни действителност.
Всички изпити в България трябва да не са анонимни и да са с името на кандидатите, тъй като човек не се ражда анонимен, а с името си.
Напук на цяла наша ориенталщина в Германия всеки конкурс се провежда задължително с името на кандидата.
От правно естество всяко едно неглижиране на името и изтъкването на анонимността като обективност е дълбоко недемократично, отживял и популистки ход, плод на гнилата комунистическа уравниловка сред кандидатите. Нещо повече - анонимността на конкурсите в България не предпазва кандидатите от субективизъм, а обратното - тя е пречка за възможността конкурсните работи да се запазят и да бъде проверена тяхната обективност по всяко едно време при поискване и след атестация при съмнение спрямо обективността на процеса за оценяване.
Тъй като конкурсните работи остават без име те се хвърлят в коша и няма опция за тяхното постоянно съхранение в името на обективността. Така административните и бюрократични системи в България оправдават всяко едно нарушение на правилата и устройват провеждането на корупционни практики, без никакви последствиея от страна на ресора организиращ конкурсния изпит.
Според закона няма и предвидени достатъчно рестриктивни мерки в случаите, когато правилата на оценяване и обективност са нарушени, в резултат на което всички институции, които организират конкурсни изпити, могат ненаказано да нарушават правилата на обективност и да работят по корузионни схеми.
Единствено името върху конкурсната работа е гарант за обективност и сигурен довод за принадлежността на изпитната абота към конкретния кандидат с конкретно име.
В България липсата на обективност е всеобхватна и ние отново живеем в едно гнило и корумпирано общество, което възмущава всички зрели демокрации на Европа. Превърнали сме се в посмешище за Европа с некомпетентните и субективни, незаконни, но за жалост ненаказуеми практики. В България корупцията продължава да се толерира за срам на всички. Не анонимността гарантирата правото на обективност, а обратното, защото така поне кандидата може да поиска ревизиране на оценката и това е негово право.
Законът дори да желае, не може да гарантира правото на кандидатите на обективност, когато конкурсите се провеждат анонимно. Именно анонимността в нашите бивши комунстически стандарти, в които хората са равни, тази опция се използва като гаранция за справедливост, но реално се получава точно обратното.
Поради липсата на контрол на изпитните комисии, те стигат до такова безобразие, че в отговор на спазената от тях анонимност, разменят конкурсните работи на кандидатите, за да могат да допуснат предварително избраните лица.
Често пъти в хода на изитното проверяване се случва някои анонимни конкурсни работи по погрешка да бъдат разменени от самите проверяващи, но това е част от кухнята и поради липсата на контрол тези гафове остават неизвестни на широката общественост.
Анонимността възпрепятства проверката на злоупотреби или корупция в случаите с конкурсните изпити и не може да защити правата на кандидати при такъв незаконен регламент на всички конкурси. От тази гледна точка прокуратура и законодателя следва да се самосезират, тъй като подобни регламенти пречат да бъдат разследвани корупционните практики, нещо повече - благоприятстват ги.