Постинг
25.02.2010 23:31 -
Открита е географската локализация на тракийския град Саутаба!!!
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 8229 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 06.09.2010 13:42
Прочетен: 8229 Коментари: 5 Гласове:
9
Последна промяна: 06.09.2010 13:42
Димитър Георгиев - Даков
Градът Sauthaba е споменат в едно единствено историческо свидетелство, но практически е неизвестен за съвременната историческа и археологическа наука. Липсват и доказателства в цялата база от писмени сведения на гръцките и римските хронисти. Единственото запазено материално свидетелство за града е съд от рогозенското съкровище - ваза, върху който е гравиран надписа за принадлежност: "Kotyos ex Sauthaba" (първата половина на IV в.пр.Хр.). Въз основа на лингвистични прилики е открито точното географско местоположение на изгубения за историята град Саутаба. Той отговаря на днешния град Смядово. В "Турски извори за българската история, т. VII, София 1986 ", с. 278 става ясно, че Смядово е отбелязан в османските регистри като селище с немюсюлманско население през 1620-1621 с името Смядава. Това е и първото официално споменаване на селището от преди 2000 години, когато е споменато за първи път върху златен владетелски съд.
Някои автори като лингвистите Дечев (Detschew 1976, 427) и Mel Copeland предполагат, че името на града идва от корена Sabos (Sabas) като производно от Sabazios. В действителност това предположение не отговаря на истината. В коренът на името на града е бил неговия основател ΣΕΥΘΟΥ. Градът е бил северна резиденция на одриските владетели в областите на север от Хемона, но тези земи били подчинени на южните траки. По всяка вероятност градът е бил столица на парадинастическо управление или неупоменат досега столичен град в даден период от цялостното управление на Одриската държава. Дори за това предположение учените нямат достатъчно преки доказателства. Предполага се, че след като в по-късно време столица е Севтополис, много по-рано столица на одрисите е била Саутаба. Отхвърлянето на тезата, че Саутаба може да произлиза от Sabos се опира на опита на тракийската етимология с името на град Севпополис - Seuthopolis. Приликата между Саутаба и Севтополис е, че и двата града търпят засилено елинистично влияние. Разликата е, че Севтополис е издигнат в чест на Севт III, докато Саутаба от Севт II.
Тъй като градът е с принадлежност към дакийското езиково наречие и е едно от северните селища на държавата на Одрисите окночанието "таба" трябва да се разглежда като видоизменен вариант на дакийското "деба". Тази езикова трансформация се засилила от корена ΣΕΥΘ плюс окончанието deba = ΣΕΥΘdeba= ΣAΥΘeba= Sauthaba. Макар първоначалното име на града да било Σeudeba, впоследствие и заради южняшкото наречение на одрисите северния град променил звученето на своето име.
Най-накрая можем спокойно да твърдим, че един град от античността с неизвестна географска локализация е открит със сигурност. Откритието има и огромно езиково приложение, тъй като то разкрива, че българските селища с окончание "-дово", "-тово", са наследници на древното "деба". В превод окончанието деба (даба) означава строеж, градеж и едновременно е аналогично на табор - лагер и на главния корен на името на тракийското божество Dabatopeios.
Новото научно откритие дава светлина върху лингвистичните проблеми на българския език, върху личната история на владетелското тракийско семейство и върху географската локализация на една от столиците на траките Одриси.
Сигурно доказателство, че град Смядово е древната Саутаба е некропола на съпругата на Севт. На нейната гробница фигурира гръцкия надпис, заради нарастналото влияние на елинизма върху културата на траките. Надписът е от 4 век пр.Хр. и гласи:
Γονιμασηζη / Σεύθου γυνή (ΓΟΝΙ ΜΑ ΣΗΖΗ - това разделяне е неправилно:Γονιμα е цяла дума от γόνιμος-плодовит).
В превод: Плодовитата Сезе - жената на Севта.
Напомням, че единствено свидетелство за името на града е надпис "Kotyos ex Sauthaba" върху фиала N112 от Рогозенското съкровище.
В заключение географската локализация на древна Саутаба съвпада с тази на съвременния град Смядово в Североизточна България.
Графичен вид на гробницата на Сезе:
В Ксенофонтовия “Анабазис” Аматок е наречен “горен цар” в съпоставка със Севт II, който владее “долната”, т.е. крайморската част на одриската територия. През последните години на V и през първите години на IV век преди Христа Севт е парадинаст на Аматок, както обяснява Аристотел в своята “Политика”.
В “Анабазис” има дори малко мъгляви указания за територията, владяна от Аматок - той “живее на 12 дни път от морето във вътрешността на страната”. Този одриски владетел изчезва от изворите преди 386 г. пр. Хр., когато цар на одрисите вече е Хебризелм.
В "Анабазис" горен и долен цар не следва да се разбират буквално като северен и южен цар, тъй като произведението не представя съвсем точно и в детайли теритиалните граници между двата парадинаста. Освен това се забелязва и противоречия относно схващанията на древните автори за взаимотношенията между Аматок и Севт II. Аристотел в своята "Политика" определя Севт като парадинаст на Аматок, без да се отчита факта, че Севт управлява в качеството си на "долен цар" най-богатата крайбрежна зона на Балканите, включваща Пропонтида, Понтийска Колхида и Егейското крайбрежие на север.
Графичен вид на ювелирния надпис:
Градът Sauthaba е споменат в едно единствено историческо свидетелство, но практически е неизвестен за съвременната историческа и археологическа наука. Липсват и доказателства в цялата база от писмени сведения на гръцките и римските хронисти. Единственото запазено материално свидетелство за града е съд от рогозенското съкровище - ваза, върху който е гравиран надписа за принадлежност: "Kotyos ex Sauthaba" (първата половина на IV в.пр.Хр.). Въз основа на лингвистични прилики е открито точното географско местоположение на изгубения за историята град Саутаба. Той отговаря на днешния град Смядово. В "Турски извори за българската история, т. VII, София 1986 ", с. 278 става ясно, че Смядово е отбелязан в османските регистри като селище с немюсюлманско население през 1620-1621 с името Смядава. Това е и първото официално споменаване на селището от преди 2000 години, когато е споменато за първи път върху златен владетелски съд.
Някои автори като лингвистите Дечев (Detschew 1976, 427) и Mel Copeland предполагат, че името на града идва от корена Sabos (Sabas) като производно от Sabazios. В действителност това предположение не отговаря на истината. В коренът на името на града е бил неговия основател ΣΕΥΘΟΥ. Градът е бил северна резиденция на одриските владетели в областите на север от Хемона, но тези земи били подчинени на южните траки. По всяка вероятност градът е бил столица на парадинастическо управление или неупоменат досега столичен град в даден период от цялостното управление на Одриската държава. Дори за това предположение учените нямат достатъчно преки доказателства. Предполага се, че след като в по-късно време столица е Севтополис, много по-рано столица на одрисите е била Саутаба. Отхвърлянето на тезата, че Саутаба може да произлиза от Sabos се опира на опита на тракийската етимология с името на град Севпополис - Seuthopolis. Приликата между Саутаба и Севтополис е, че и двата града търпят засилено елинистично влияние. Разликата е, че Севтополис е издигнат в чест на Севт III, докато Саутаба от Севт II.
Тъй като градът е с принадлежност към дакийското езиково наречие и е едно от северните селища на държавата на Одрисите окночанието "таба" трябва да се разглежда като видоизменен вариант на дакийското "деба". Тази езикова трансформация се засилила от корена ΣΕΥΘ плюс окончанието deba = ΣΕΥΘdeba= ΣAΥΘeba= Sauthaba. Макар първоначалното име на града да било Σeudeba, впоследствие и заради южняшкото наречение на одрисите северния град променил звученето на своето име.
Най-накрая можем спокойно да твърдим, че един град от античността с неизвестна географска локализация е открит със сигурност. Откритието има и огромно езиково приложение, тъй като то разкрива, че българските селища с окончание "-дово", "-тово", са наследници на древното "деба". В превод окончанието деба (даба) означава строеж, градеж и едновременно е аналогично на табор - лагер и на главния корен на името на тракийското божество Dabatopeios.
Новото научно откритие дава светлина върху лингвистичните проблеми на българския език, върху личната история на владетелското тракийско семейство и върху географската локализация на една от столиците на траките Одриси.
Сигурно доказателство, че град Смядово е древната Саутаба е некропола на съпругата на Севт. На нейната гробница фигурира гръцкия надпис, заради нарастналото влияние на елинизма върху културата на траките. Надписът е от 4 век пр.Хр. и гласи:
Γονιμασηζη / Σεύθου γυνή (ΓΟΝΙ ΜΑ ΣΗΖΗ - това разделяне е неправилно:Γονιμα е цяла дума от γόνιμος-плодовит).
В превод: Плодовитата Сезе - жената на Севта.
Напомням, че единствено свидетелство за името на града е надпис "Kotyos ex Sauthaba" върху фиала N112 от Рогозенското съкровище.
В заключение географската локализация на древна Саутаба съвпада с тази на съвременния град Смядово в Североизточна България.
Графичен вид на гробницата на Сезе:
В Ксенофонтовия “Анабазис” Аматок е наречен “горен цар” в съпоставка със Севт II, който владее “долната”, т.е. крайморската част на одриската територия. През последните години на V и през първите години на IV век преди Христа Севт е парадинаст на Аматок, както обяснява Аристотел в своята “Политика”.
В “Анабазис” има дори малко мъгляви указания за територията, владяна от Аматок - той “живее на 12 дни път от морето във вътрешността на страната”. Този одриски владетел изчезва от изворите преди 386 г. пр. Хр., когато цар на одрисите вече е Хебризелм.
В "Анабазис" горен и долен цар не следва да се разбират буквално като северен и южен цар, тъй като произведението не представя съвсем точно и в детайли теритиалните граници между двата парадинаста. Освен това се забелязва и противоречия относно схващанията на древните автори за взаимотношенията между Аматок и Севт II. Аристотел в своята "Политика" определя Севт като парадинаст на Аматок, без да се отчита факта, че Севт управлява в качеството си на "долен цар" най-богатата крайбрежна зона на Балканите, включваща Пропонтида, Понтийска Колхида и Егейското крайбрежие на север.
Графичен вид на ювелирния надпис:
Следващ постинг
Предишен постинг
Според "Анализа" названието Саутаба/Саутава/ може да означава още Савтова/Севтова/,или Самидова/Смядова/,сиреч Дзидова/Зидова,Зидина/-
име,достойно за който и да е Тракийски град. А названието Дева/Дава,
Дама и пр./ означава Дига/Зида/, Дома/Дом/, Каща/Къща/ и т.н. А името на Севт всъщност е Севто/Севко,Севчо,Савчо,Савко,Живко/.
цитирайиме,достойно за който и да е Тракийски град. А названието Дева/Дава,
Дама и пр./ означава Дига/Зида/, Дома/Дом/, Каща/Къща/ и т.н. А името на Севт всъщност е Севто/Севко,Севчо,Савчо,Савко,Живко/.
Ето с този твой ангелов анализ съм съгласен :)
цитирайБлагодаря за признанието,приятелю. А какво стана с коментара ми за думата Трапеза,който пуснах в статията за Трапезунд?
цитирайза ваша жалост го приех за несъстоятелен - предполагам имам това право
цитирайТака си е,но все пак жалко за точното попадение,което се намираше там.
цитирайТърсене