Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.02.2010 21:36 - Минахме ли моста?
Автор: apollon Категория: Изкуство   
Прочетен: 1416 Коментари: 3 Гласове:
4



Викаш туй-онуй, ама на Гергьовден не можа да я хване Кочановият кантар, та
      ходи чак в кооперацията на децимала да се претегли. А оттогава време
      изтече, наедря още и не е чудно и той да не може да я хване вече. Едра
      жена, хей, кръстато нещо - на корито хранено!
      Да речеш, че е седнала да седи и да се гои само, не е. И дрипите й, дето
      има една дума, работят на Лала Шапшалкина, и по цял ден швък-брък с
      голямата лъжица из кухнята. Тук разрови, там бутне, от супата гребне, в
      яхнията сипе, обере на паприкаша тлъстото отгоре и зачерви фасуля,
      подправка слага, с чер пипер ръси и не се запира. Виж, едно дето й не
      харесвам, че много опитва. Мине се не мине - греб с голямата лъжица, да
      опита за оцет, мине се не мине - греб за сол да опита, лап с пръсти
      пържена рибка, лап кюфтенце, лап бяло месо от мисирка, лап кокоша трътка и
      то се събира малко по малко в корема й, надува го и й разваля линията,
      значи. Кога пък приготви кълцано месо за кюфтета, като го посоли и му тури
      миризмите, дорде си не лапне с пръсти два-три пъти, както е сурово, да си
      го измляска сладко-сладко, не го слага в тенджерата.
      Дойде ли обед и запристигат изгладнелите чиновници, възпретне ръкави и
      започва да разсипва. Мъжът й и момчето отвън само подвикват през дупката:
      - Попска яхния!
      - Таскебап!
      - Пуйка със зеле, заден крак! Две чорби на място!
      Пресяга от тенджера на тенджера Лала Шапшалкина, гребе бързо и изкусно,
      пот се лее от челото й и капе ли, капе из тенджерите. Сипва, слага на
      дъсчицата пред дупката между кухнята и гостилницата и забележи ли, че в
      някоя чиния е сложила повечко месо, посегне с два пръста, извади някоя
      мръвка, глътне я моментално и пак продължава, докато изпрати и последния
      гладен писар от съдилището.
      Привърши ли си работата, оставя натрупани и тенджери, и паници, и лъжици,
      и вилици за момчето, пообърше се с мазната престилка, пообърше, оттегли се
      в стаята си до самата кухня и още несварила да седне, заспива.
      Човешки слабости. Един пие, друг пуши, Пеньо писарят, да речем, обича да
      яде печени семки с хляб, а на наша Лала дай й да си похапва и работа й
      дай. Работа, ама дето няма свършване, защото свърши ли я, не пита колко е
      часът, а както си стои - и заспива за едната хубост. А притвори ли очи,
      хич се не май, а грабвай си шапката и бягай в друга махала чак.
      То едно хъркане, брате, едно боботене - не мяза ни на бичкия, ни на
      биволско реване, ни на арсеналска свирка.
      Закроти го най-напред, закроти, като локомотив, кога се кани да тръгва,
      след това заври в гърлото й, закипи, загрухти като недоклан шопар и
      най-после записука на три-четири гласа едновременно, сякаш из корема й
      лисица е погнала кокошки, мисирки, токачки и тям подобни. Като изкара
      птичия номер, започва отново пак локомотивно.
      Пухти, хърка, квичи, писука до клепнало време и дорде я не събудят, не
      става. Най-напред иде да я буди момчето. Тя само се помъчи да се обърне на
      другата страна, ама не може и толкоз След това зачуква на прозореца мъжът
      й. Чука, чука, па влезе вътре, дръпне я за единия крак, после за другия,
      но дорде й не стисне носа и не я накара да кихне, не се събужда. Събуди ли
      се, трябва да я изправи, защото, ако я остави легнала, пак ще заспи. А
      стане ли и се наплиска със студена вода, грабва пак голямата лъжица и
      почва работа отново.
      Двадесет години, откак е в кухнята Лала Шапшалкина, и освен на свет ден на
      черква, на пазар понякога и веднъж в годината на панаира, другаде не
      излиза и не е ходила вън от града никъде. Мрази да пътува и се бои страшно
      и на каруца да се качи, и на файтон, а особено на автомобил. Един ден
      обаче получи призовка да се яви в окръжния съд в Стара Загора. Сбили се
      бяха миналата година двама пийнали панаирджии в дюкяна, единият цапнал
      другия със стъклото и му отнесъл половината нос, та си го дирил чрез съда
      човекът. Лала уж гледала през дупката, а я писали свидетелка. Тюхкала се,
      вайкала се, клела, ама съд е то, не можеш да му откажеш.
      Събудили я сутринта, хапнала за закуска една тенджера попара, четири
      кюфтета и една пълнена пиперка, останала от вечерта, свила една бохча и се
      запътила към големия автомобил, който пъхтял готов пред агенцията.
      Запътила се, ама краката й треперят от страх:
      - Боже, как ще се стигне до тая пуста Заара с такава таратайка! Майко,
      колко ме е страх!
      След това се обърнала към шофьора:
      - Хем брей, Кирчо, полека да караш, брей! Полека да караш и очите си да
      отваряш, че после не отговарям. При завоите, брей, и по мостовете едвам да
      минаваш, че треска ме тресе още отсега. Особено в Карадере на моста да
      внимаваш. Убивам те, брей! Убивам те, ако ни обърнеш от толкова високо
      място долу в реката!
      Като се настанила при шофьора и разстлала месата си, та го сплескала на
      пита в ъгъла, Лала се прекръстила, въздъхнала дълбоко и рекла на мъжа си:
      - Оле, Спиридоне, отивам - рекла, - ама я се върна жива, я не. Пуста да му
      опустее и призовката, и намярата, и отрова да ги отрови тия пияници, дето
      в нашия дюкян намериха да си късат носовете.
      Дал ход на колата Кирчо, потеглили, а Лала се клати ту наляво, ту надясно
      върху него и джубули:
      - Хем полека, брей! Особено на моста в Карадере да внимаваш, че после не
      отговарям! Полечка!
      Колата вървяла бавно из улиците, поклащала Лала месата си, моторът й
      затоплил краката и дорде излязат накрай града, забравила и завои, и
      мостове, заспала като заклана и по криволичещото надолу шосе забоботили
      два мотора.
      Минали Карадере, минали Тунджа, спрели на баните да вземат вода, потеглили
      нагоре въз стръмнините, спуснали се пак надолу, а тя сумти, пухти и се
      клатушка като бъчва. Стигнали в Стара Загора, шофьорът спрял пред съда,
      както било уговорено, слезли пътниците, а тя, просната, спи и не шава.
      - Госпожа - извикал й шофьорът, - стигнахме вече! Хайде! Слизайте!
      - Хърррр... мърррр - обаждала се на непознат език Лала.
      - Госпожаа! Алоооо! Хайде, пред съдилището сме вече! Ставай, че делото е
      започнало!
      А госпожата си хърка и не помръдва.
      Върти се шофьорът и се чуди какво да прави. Събрали се любопитни. Да я
      смушка - чужда жена, отгде да знае какво ще си помисли. Най-после се
      сетил. Стиснал сирената, писнала тя, ревнал и той, колкото сили му държат:
      - Госпожа! Госпожа! Хайде! Стигнахме! Хайдеее!
      Лала се помръднала малко, отворила едното си око и измърморила през нос:
      - Полека! По-полека карай!...
      После отворила и другото, ококорила се и попитала стреснато:
      - Е, Кирчо, ами че минахме ли на Карадере моста? /Чудомир/
      






Гласувай:
4



1. doriana - Първа баба ми ме запозна с произв...
02.02.2010 08:34
Първа баба ми ме запозна с произведенията на Чудомир - четеше ми ги редовно, бях съвсем, съвсем мъничка...А, Лала Шапшалкина ми беше любима!И онова изречение на слугинята, когато трябвало да сервира десерта на госпожата "Госпожа, дасера да го тура ша го идете ли?"
:)))))))))))))
Поздрави за припомнянето!
цитирай
2. apollon - много ясен пример - просто четенето ...
02.02.2010 11:00
много ясен пример - просто четенето на този разказ от българската дивотия е изкристализирал в най-дивите диаманти, които ни поднасяш - благодаря ти :)
цитирай
3. iliada - :))))))))))))))
02.02.2010 14:43
И аз го минах таман два пъти един мост като ходих до съдилището днес !:))))
Чудесен разказ,ама Чудомир си е Чудомир-не може да се сбърка!:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 14470293
Постинги: 5335
Коментари: 10421
Гласове: 19320
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031