Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.01.2010 01:27 - Малката женица
Автор: apollon Категория: Изкуство   
Прочетен: 1070 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 28.01.2010 22:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Имало едно време една жена. Тя била безумно отчаяна като всяка една от сестрите си, които каквото и да сторили, каквото и да работели, все скучаели в търсенето си на голямата любов. Ако можели да създадат на някой проблеми, едва тогава интереса към живота им се завръщал и едва тогава можели да усетят как бясно препуска времето. Много лесно било да бъдеш безсъзнателен и тъй като това било в реда нещата, всичко около тях и даже те самите се опитвали да направят нещата ясно съзнателни в котела на проблемите. 
Но какво представлявала малката госпожица? Била беззащитна, необщителна с околните, но с хората, които обичала, тя била ангел. Мечтаела като всяка своя сестра да стане булка. Затова ловът на мъжки пеперуди продължавал до заветната победа, а натрупаният опит само се прибавял към неустоимия чар. На всичкото отгоре малката госпожица била страшно красива и напориста, оправна и тежкарка - всичко, което поисквала молило на колене пред нейния олтар. После разбира се от жертвите си правила мрежа, по- здрава и силна, за да лови още по-големи мухи. Нека се върнем обратно на факта, че имала поразителна красота. Повечето жертви сами предлагали да бъдат заловени в любовните капани на нощната фея.
При това фантазията, въображението, манипулациите, интригите, работели почасово за нейните интереси. Можела освен да омайва и да се възползва от предлаганите удоволствия. Можела да го прави на дивана, на фотьойла, на стола, на пода, в банята, под пердетата, в колата, на улицата, на покрива, на поляната, на къра и дори в планината - там често боровите бодлички били така досадни в неочакваните места, където случайно попадали.
И така случил се ден, в който тя попаднала на мъхест молец пълен с мухъл, вместо да налети на принц. Примитивизмът и грубостта били предимство в лова на жертви. Направила всичко, за да изгони молеца и да се оставила да лови едри принцове. Той обаче бил влюбен. И тук в задачата се пита можеш ли да гониш влюбен човек? Всичко направил - той не се махнал. Отишла при сестра си за съвет - тя също била вдигнала ръце с един подобен случай и дори поискала да си свали спиралата, за да угоди на своето гадже. Проблемите на любовта били дълбоки. Не е важно колко и какво искаш - нужно е само да захапиш въдицата. В този случай ставаш неспасяемо камикадзе в ръцете на изкусителката. И не си мисли, че си предпазен. Тя ще намери начин да те заобиколи.  Но ето че настъпила дълбока промяна.
През целия си живот тя беше преследвала и лека полека бе започнала да се замисля как така този мъж се бе лепнал за нея, както тя прави с възрастните принцове, които даваха власт, сигурност и пари, а той не можеше да й предложи нищо. Винаги тя даваше идеите, все тя опитваше вабанк и печелеше, само тя задаваше загадките и можеше сама да отговори на тях. Само тя преследваше богатите и невинните си жертви. Сега беше друго. Тя бе преследвана от любовта. Виждаше я очите на преследващия мъж, усещаше влюбения въздух. Светът се въртеше бързо като пред сблъсък. Нищо не можеше да съкруши вярата на обичащия мъж въпреки обидите, въпреки заплахите, че е свободен да си върви и че няма да бъде обичан, той отново стоеше там и смущаваше покоя на хищника. 
Тя просто не го виждаше. Беше доста невзрачен, макар и симпатимен на изглед. Но някакси жалък, смешен, нескопосан, без поза и държание, без маниери и стойка. В този момент тя го мразеше, той и досаждаше, следователно мъжа бе на една крачка от любовта й. Вместо да получи нейната невъзможна, парадоксална любов, мъката и несподелените чувства породиха стимул в друга жена - другата жена го хареса, влюби се, забеляза го, огради с любов, маркира го, превзе го.
И докато той изпитваше празни и несподелени чувства, някъде от мрака доплува една фея, която бе забелязала живия му и честен поглед. Сега нещата внезапно се промениха. Досадният мъж изчезна за малката женица. Той вече бе мъжът на вниманието на двете жени. От отблъснат се превърна в поласкан. Тогава малката принцеса се доближи до него и видя за първи път в неговото лице прекрасен принц. Като талантлива ловджийка, тя реши да го спечели, да привлече вниманието му, да научи новия принц на своето изкуство, на хватките на лова и по този начин да си върне интереса му към себе си. Започна да го учи как да бъде привлекателен, как да се възползва от дивиденти. Той не беше такъв. Така и не се научи да бъде като нея. Тогава тя видя красотата му. Истинската му вътрешна красота, която не се забелязваше с поглед и безумно се влюби. Имаше късмет - не беше още късно. Нищо не бе свършило и за нея все още имаше спасение - нейната душа чакаше своя спасител, а той чакаше това бреме като ново работно място.
На красотата можеш да не обърнеш внимание, но на чара винаги. Всъщност ако се случи да останеш поразен и от двете, би изпитал рядкото чувство да бъдеш ударен от гръм, от който трудно би могъл да се съвземеш. Тези случаи са единици - след тях никой и никога не би могъл да се съвземе.
Случвало се е да виждам и красота без нито капка чар - тези случаи са скучни и трагични. Носят тягостно и тъжно чувство.
Най- странно е с грозните, но чаровни мадами - винаги ще ти свият гнездо, което вечер е прекрасно, но сутрин те боде в очите.
Ако обаче си щастливец и случиш на малко чар и малко красота, би ти било най-забавно и най-приятно. Дали ще можеш обаче да дочакаш този случай?





Тагове:   малката,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 11660914
Постинги: 5237
Коментари: 10178
Гласове: 18605
Архив
Календар
«  Февруари, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728