Клитемнестра буквално означава "славната съпруга". Тя е тази, която опазва и ръководи царството, докато мъжа й като хлапак рискува просперитета на държавата зает с други държавни дела. Но всъщност името което се състои от клитос - прочут, не се отнася до жена или съпруга, а за мнестра - девойка, на която й предстои женитба. В този смисъл името е получено или преди сватбата, или царицата е била от прочут царски род преди да се омъжи, или в последствие при аферата си с Егист е получила иронично това име. Съвсем точният превод на "мнестра" е годеница. Така окончателното значение на името Клитемнестра е "славната годеница". Историята и лингвистиката все още не могат да дадат еднозначен отговор на тези предположения.
Клитемнестра е едно от най-важните имена в няколко трагедии на Есхил, свързано както със сюжетните линии на Троянската война, така и с поемите за Орест и Електра на древногръцките драматурзи Есхил, Софокъл и Еврипид.
Майката защитница, майката престъпница и майката отпъждаща са няколко съчетани образа, които развиват трагедичното действие в няколко поредни трагедии на античния свят. В качеството на кралица Клитемнестра се прочула със своите качества из целия древен свят. Това било най-споменаваното име за достойна майка-защитница и последвалата майка, която отблъсква и дели децата си.
В точен семантичен превод на гръцки името Клитемнестра означава "прочутата съпруга". В малко по иносказателен стил името също значи "достойна за уважение". Това е така, защото гърците ценели майчиния гняв срещу несправедливостта на бащата, чийто личен или обществен дълг в качеството му на жрец или цар, го зове да изпълни обредите в ощърб на своето семейство и в случай на заплаха да жертва свое собствено чедо в името на общото благо на поданниците му и така да запази царските си инсигнии.
В случая с Клитемнестра се съчетават всички възможни многонаслоявания на образа. Тя е тази, която играе ролята на Пенелопа, но не дочаква връщането на съпруга си и се отдава на любовника си Егист, което в качеството й на царица е оправдан царски своевол и дори заклеймено като допустимо. Обратно отсъстващия цар Агамемнон, който не се грижи за царството си е в неизгодната позиция на жителите на Арос и Тесалия, тръгнал да задоволи своя царски авантюризъм. Гневна от това, че съпругът й унищожава нейните свидни чеда, я кара да настрои Егист срещу Агамемнон, който в последствие е намушкан с хладно оръжие по време на своята баня от Егист. Отново обществото приема случилото се като закономерен и законен акт. Дори развилият се родов мъст не е оправдан и Орест, който убива майка си Клитемнестра и Егист, не е оправдан за това свое деяние, а е преследван до края на дните си от ериниите.
Майката убийца е представена като подстрекателка, като узурпаторка на трона. Никой не успява да упрекне Клитемнестра затова, че дава на егист правата на трона, което се е считало за нормална практика. Омразата й към законния й съпруг е узаконена с обития й от първия брак нейн син. Така тя има правата на царица, която има основание да мрази мъжа си, да отдава другиму трона, да пренебрегва собствените си деца в изблик на омраза. Омразата е свещенно чувство за гърка. То не се спира, а вилнее точно както ериниите беснеят върху грешника. Всеки порив у древния грък се изразходва и не се спотайва. Омразата, както и любовта се консумират докрай, развивайки един пагубен трагизъм.
Стига се до такава перфектно префинена крайност, че Клитемнестра, която очевидно страда от психично разстройство, заради конфликтите и липсата на обич със законния си съпруг, чийто деца тя пренебрегва, отблъсква и детронира, е реабилитирана във всяка една трагедия и всеки неин вариант. В случая авторовото драматургично верую напълно е в унисон с гръцкото разбиране за морал. Вместо това скърбящата, детронирана, уженене на сила за селянин Електра и превърната в робиня е описана в световната литература като първообраз на психичния компрекс на Електра. В действителност търпейки тези си неблагополучия гръцкия древен морал не е позволявал на децата на монарсите да изявяват открито своите претенции, защото логиката на обществения ред е в това патриархално общество, децата да се подчиняват на родителите си безпрекословно. Така Електра е бунтарка, провокаторка, носи основен принос за обсебването за мъст, което сее в брат си Орест, тикана не на последно място от хленча й да бъде династично омъжена и реабилитирана, женейки се за царския син Пилад.  Този пръв бунт на младото поколение е жестоко наказан във фабулата на трагедите от античните автори. Нещо повече, той показва кризата на ценности и настъпилия разврат в цяла Гърция по време на Троянската война. Очевидно за разпуснатите нрави говори както нормалното възприемане на връзката на Клитемнестра с Егист, така и на връзките на множество жени аристократки, изоставени от своите воюващи съпрузи и възползващи се от услугите на любовници. Може би в периода на Троянската война цяла Гърция е проплакала от раздори, разврат и упадък на моралните устои. 
Така аргонавтите се завръщат достойни и с богата плячка, а ахейците и данайците се завръщат с плячка, но опозорени заради тяхното социално безрасъдство. Да не забравяме, че и оскотелите бойци в гръцкия стан допълнително засилват впечатлението на упадъка в нравите и порядките.
В това отношение Агамемнон е мълчаливо упрекнат за неговия триумф от Троя - Касандра, от която той самия има деца. Нейното убийство и това на синовете й от Клитемнестра, не води до падение на образа на царицата. Това е начин да се справи с разпада на семейните устои, с образуването на две държавни семейства начело на държавата. Ето в най-добра степен този разпад на нравите е санкциониран от царицата Клитемнестра - ето затова тя носи прозвището прочутата съпруга, защото решава държавните дела така, както самия цар не би могъл да ги реши и затова закономерно пада от ножа на своята съпруга.