В едно семейство двамата партньори са равностойни само на книга и само за пред хората. На практика имаме един изпълнител на проекти и един поръчител. Много е важно един да греши и да върши работата, а друг да върви след него да намира грешките, да ги анализира и да му изсипва коктейл от добре смляна информация, как нещата да станат по-добри. Това разбира се така, защото изпълнителя докато се бъхти да върши работата е сляп за околния свят. Поръчителят се чувства длъжен да му отвори очите и да му даде нужното му околно отражение на действителността. Поръчителят не коригира грешките, той само говори за тях. Извършителят има огромни уши, с които чува как валят забележките по дейността му и няма зрение да се види отстрани точно какъв идиот е. Поради тази причина поръчителят извършва един алтруистичен акт. Той дава своето зрение и капацитет на слепия извършител, за да затвори кръга на семейното съвършенство и идилия.  Този интимен механизъм е ясен още от самото начало. Извършителят и поръчителят затварят цикъла на тандема. Но интересното е, че отговорността не пада на извършителя - това е сладкото в цялата дейност. Той може да си работи както си намери за добре, в крайна сметка не е добре  със зрението, а и големите му уши ако се дърпат твърде често спират да слушат. Отговорност за всичко носи поръчителя. И затова неговата коронка никак не е лека. Но и на бачкатора съвсем не му е весело. Така двете корони тежат и носят своите последствия в семейното огнище. И двамата вършат черната работа, но този който носи отговорността - неговата работа е по-черна.
Никой не може да базстрои повече двамата субекти от тях самите. Никой не знае колко тежка е короната на другия, защото всеки носи своята корона без ни най-малка отмяна, без ни най-малка рротация. Всеки е заел своята позиция, барикадирал се е и това е.