На хълма с връх Лъвска глава в древността се е намирало селището Ранули, което днес превеждам като „градът на жабките“.
Можете да видите всичко изброено от красивия ландшафт на местността.
Върху гледката на този огромен тракийски мегалит, естествено създаден от природата и по иронията на съдбата, Странджа, едно от последните месета в древността, където  живеели лъвове в непристъпните й лонгозни гори, вие можете да се насладите отдалече. Там естествено са се извършвали религиозни мистерии, непонятни за нас. Но както винаги в България това място е непроходимо – държавата не желае да прави от него бизнес, защото трябва  да се реставрира огромна площ от руини и постройки. за това са нужни пари, които няма желание да бъдат отделени. Защото ние самите не желаем да знаем историята си – една от най-древните на света, а дори и да проявим интерес, някой с невидима ръка ни пречи. Няма път до руините на град Ранули, Няма път дори до устието на Ропотамо. До там стигат само кметове бракониери, пазени от полицаи.
Дистанцията на снимките е от порядъка на 400 метра.


Името Ранули има римски произход и произлиза от латинската дума ранула (ranula), която означава малка жаба.

Основание да се приеме такова иронично и умалително  название на крепостта е непосредствената близост на крепостта до сладководните води на река Ропотамо. Изпълнената с живот река е огласяла крепостните стени и градския живот на това място.
Името Ранули може да се преведе като „градът на жабките“ като умалителната форма на латински касае не същността на селището, предвид неговите огромни размери, а се пренася върху семантичната база на основната забележителност на селището – близостта му до реката.

Скодоумието очевидно е пречка да достигнем до идеята за консервация на архитектурните и исторически паметници на страната.
Неизвестната етимология на река Ропотамо, макар и с уточнен гръцки произход, все още предизвиква интерес. В този анализ се подържа становището, че името на реката пряко отговаря на конкретните ландшафтни характеристики на реката. Вълнуващи и в античността, и днес са обласлите с растителност хълмисти брегове на реката. Дърветата покрай речното корито на Ропотамо и днес на много места образуват свод на реката, а от короните им се спускат лиани, които формират лонгозните околни гори. И днес този ландшафт е своеобразно красив. Ето защо бихме отхвълили възможността името Ропотамо да значи гранична река или планинска река от гръцките думи όριο „граница“ и όρος - планина, тъй като и двете възможности не отговарят на конкретни реалности съотносими за реката. Феноменалната красота видна от всеки фотос край реката твърдо убежава всеки етимологичен анализ, че името на реката произлиза от съчетанието на гръцките думи за "красива река", след последваща синкопа на първата гласна. Тази синкопална промяна най-вероятно е заради преминаване на името от една езикова култура в друга. Така в крайна сметка името Ропотамо е образувано от думите οραίος -хубав и ποτάμι „река“.
Римското селище Ранули, както и по-древните тракийски поселения покрай устието на река Ропотамо са едно солино свидетелство, че нейните води са били ценени като източник на прясна вода и красиви гледки. Тя е една от малкото реки, които се вливат на изток по посока на слънчевия изгрев. По всяка вероятно скалния мегалит лъвската глава е използван за астрономически наблюдение и за религиозни обреди, тъй като той предоставя на върха на възвишението равен терен за подобни цели.
В заключение мегалитния комплекс на лъвската глава и ландшафтната красота на устието на река Ропотамо, са използван в миналото за религиозни церемонии, астрономически цели, а в непосредствена близост до местността са установени древни тракийски и в последствие римски поселения.
За жалост няма снимки на скалния феномен от към десния бряг на река Ропотамо.