Магнезиевият селенит е по-добро средство за увеличаване на концентрацията на вътреклетъчния селен и предпазване на клетките от вътреклетъчно окисление. Това се дължи на основното свойство на магнезия да бъде вътреклетъчен йон. Амфотерните свойства на неметала селен водят до изграждането на здрава връзка със селенитния йон и до комплексното всмукване на солта през трансмембранните транспортери. От своя страна селенитния йон има перфектния нетоксичен характер поради наситеността си с кислородни атоми и нужния антиоксидантен потенциал. В организма селенита играя ролята на скавенджър молекула, която улавя активните кислородни радикали. Единствения недостатък е, че трябва да бъде въвеждан нерекъснато като добавка към храната, за да предоставя своето антиоксидантно и протективно действие. При улавянето на свободни радикали селенита се превръща в селенат и осъществява освновното си антиоксидантно действие чрез тази йонна трасформация: SeO3-->SeO4. За разлика от селенитните йони селенида е изключително токсичен и макар да показва тройно по-висок антиоксидантен потенциал, самият той е силен оксидатор на биологичните молекули, което уврежда тяхната пространствена конформация и интимен механизъм на действие.
Съединение като магнезиевият селенит, създава предпоставки за улесненото навлизане на селенита във вътреклетъчните компатименти и да увеличава антиоксидатното действие на селена.
Проучвания показват, че намаления внос на селен в храната е самостоятелен рисков фактор за развитие на диабет втори тип. Очевидното антиоксидантното действие на селенита е в основата на тъканната протекция на панкреаса, който бета-клетъчен апарат страда силно от недостатъчна продукция на инсулин, а така също и от  инсулинова резистентност. Налице са признаците на бета-клетъчно изтощение и мембранно-инсулинова болест. Антиоксидацията на селена довежда до подобрена функция на бета клетките.
Вътрешният внос на селен, както и външното третиране на кожата със селенови препарати води до рязкото снижение на развитие на интраделмални гъбни колонии и на пърхут мърху скалпа като спектъра на антифунгалното действие е широк: Malasezia furfur, Malasezia globos и други.
Повишеният внос при боледуване от туберкулоза предпазва от повторното възвръщане на болестта на фона атнитуберкулозното лечение и увеличава шансовете за трайно излекуване, ако основната лечебна схема е ефективна (Villamor E, Mugusi F, Urassa W, et al., 2008).
В действителност антиоксидантното действие на селена се реализира по два основни начина:
1. Като неорганичен антиоксидант в качеството му на йон прихващач на свободни радикали, което се дължи на химичните свойства и отнасяния на елемента селен.
2. Като участник в биологичното модифициране на селен съдържащи аминокиселини - селенометионин и селеноцистеин. Те оказват самостоятелен антиоксидантен потенциал и протектират белтъчните молекули, в които са включени.
3. Регенерация на окислените селенити и селенати в черния дроб до селениди и участието на последните в селено-метионина и селеноцистеина.
4. Като част от антиоксидантното действие на глутатионпероксидаза.

Селенът е токсичен в дози 2,4-3 грама на на ден.