Името на селището Лехчево е известно най-рано от 1483, където фигурира в регистри на Никополския санджак под името Лефчева. Предполага се първоначалният вариант на името е Лесчево като производно на леска. Според Рилската грамота на Иван Шишман друго селище като Лешко било записано като собственост на Рилския манастир още през 1378 година и неговото име също е производно на думата леска.
Печат на цар Иван Шишман
Три селища в България и едно в Гърция носят имената Лесковец, а две селища в Македония носят имената Лескоец, както и един град на име Лясковец в северна България имат сходна именна етимология.
Още шест селища в България носят името Лясково. Огромното значение на дървото леска за бита е заради неговите изключително полезни свойства - в качеството му на плододаваща култура, като добър източник на дървесина, а кората от леска и като лечебно средство. От тази гледна точка леската е изключително ценена дървесна култура, която търпи опитомяване, но изброените причини не обясняват в достатъчна степен нейното първостепенно значение в именните български традиции. Леската със способността си да образува лескови гори е топографски маркер, което пък налага определени местности да носят топоним, свързан с името на леската. Ето защо толкова много селища на Балканския полуостров носят името на леската в своите наименования.  


С по-слаба значимост е дървото елша в българската топонимика именно защото основното й различие от леската е, че въпреки тяхното едноименно растително семейство - и двете растения принадлежат на семейства Betulaceae, елшата не е плодоносно дръвче. Същото като леската, елшата образува на определени местности гъсти еднотипни насаждения, най вече край реките, които се наричат елшаци или елешници. Ето защо най-малко четири български реки носят името елешница, именно защото елшата е основен дървесен вид в рипариалната дървесна флора покрай реките. В настоящия момент три селища носят името Елешница, едно от които е прекръстено с друго име и 1 селище е с това име в Гърция, ном Сяр, днешното Феа Петра.
Налице е още едно българско селище, в чието име е залегнало името на елшата - село Елшица в община Панагюрище, Пазарджишко.

Не с подобен етимологичен произход е селището Пролеш. Като разположено в софийската котловина, то произлиза от думата пролег, пролеж, производни на глагола пролежавам. Автор: Д.Георгиев-Даков


От Рилската грамота на Цар Иван Шишман 598 се вижда запис на топонима АГОУПОВы КЛѢТН, което се превежда като Агупови колиби или Агурски или цигански катуни.
Оттук произлиза и диалектната форма клетище за колиба, която се оказва, че е стара незасвидетелствана в писмената реч дума, но оцеляла в народната реч, поради честото й обръщения в речта или главно като елемент на съставни топоними. Така  клетице означава наколно жилище и изходната коленова форма на думата идва от кол. Оттук и думата клетник- беден човец, живеещ в клетище -наколно жилище.
Клетица - местно и махала под връх Башовица, село Добърчин , село Церово.
Клетища - мест, махала в най-горното течение на дола Мария  в село Брезе.
Клетища, клети - каракачански катуни
ВИРГИНО - височина и бърдо на север от Скопие с произход от върга- височинащо повдигнато.

ВЪ̀РГА ж. Диал. 1. Подутина, оток върху тялото в резултат на удар.

2. Израстък върху тяло на животно или върху стъбло на растение. Има някаква върга на шията. Ст. Младенов, БТР I, 352.

3. Удебелен топчест край на тояга, сопа и под. Тояга с върга.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ХТѢТОВО - днешен град Теттово. Може и да се преведе акто Хътетово и идва от хътѢтн -желая, искам.Означава желано, привлекалтелно и красиво населено място.
Със сходен произход са две населени места в България - Хотово и Хотница, но ри тях основата на  корена на думата е охота - голямо желание, ненаситност, жажда с елизия на звука "о".

Житомитскъ- изчезнал град, разрушен от сърбите на Стефан Душан, между Кюстенцил и Скопие.
 мытьннца -ѧ ж  - ;митница
мытонмьць -а м - митар, бирник
мьздьннца -ѧ ж - митница 
Думата възмездие произлиза от мъст - разплата, отмъщение и вьстити - отплащам, наказвам според Супрасълския сборник.
Предпола се, че е е съществувала и думата мытоискъ - митар, бирник, аналогична на думата мытоимьцьл Оттук след реконструкцията на тази особена форма за думата митар следва да се преведе името Житомитьскъ като град на житните митари, където търговците на жито били облагани с мито.

Крьчино-  махала до Бобошено, Станкедимитровско. Произлиза от кръчии - рудар. Думата от своя страна произлиза от крътя - къртя, роля, разбивам и специифично тюрско окончание на професия -чии. така форма кръчии произлиза от първоначалната изходна форма крътчии - рудар, този който кърти.

Лихотница  -река, приток на Рилска река при метох Орлица. Произлиза от
лхотъкъ -а м - изобилие.
Село Скрино идна от първоначалната изходна форма Скриено, Скрийно - закътано, скрито селце.

ae bal sum vi be

d t e m k