Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.01.2010 21:20 - Изследване на лингвистичните паралели на градовете Будапеща, Будва и Видин
Автор: apollon Категория: Изкуство   
Прочетен: 1704 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 16.02.2010 14:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Димитър Георгиев - Даков
Прабългарският произход на името на град Будапеща

Това е най-разнослойното име в света, тъй като е съставено от имената на два града, всяко от тях с различен произход - първото с български или ирански, а второто с индийски произход. Името Будапеща е съставено от обединението на имената на градовете Буда и Пеща от двата бряга на Дунав.
Досегашните аналогии с името на града са направо абсурдни, използвайки аналогията на град Пеща с българската и славянска дума пещ, но разбира се тя не залага своя корен в името на топонима. Предишните етимологични схващания няма да бъдат споменавани, тъй като не приемам тяхната правдивост.
Новата етимологична теория за името на града:
В името на Будапеща е парадокс и в него участват имената на два града. рад Буда носи своя произход от името на Крумовия син Будим, а хан Крум е от династията Дуло в Панония, което се счита за безспорно в историческите сведения. По това време преди 802 година Крум е бил в Авария, а в нея е включена и Панония. Будим е роден именно в региона на сеашния град Будапеща. Като благородник е логично да свържем името на хан Будим (хан на Киево-Волжска България) и същевремено аварски аристократ с името на града, в който се е родил. Тъй като не е изключено и други сродници или ханове да са носили това име, трябва да подчертаем, че именно личното име Будим, а не на която и да е конкретна личност стои в основата на името на град Буда. Не че не е възможно именно личността да е повод за кръщаване на даден град, а просто нямаме конкретните доказателства за това. В историята обаче съществува именно такава практика. Имената на нови градове се кръщават на техните създатели, военни предводители или монарси. могъщи исторически фигури можели да прекръстят ако желаят даден град на свое име. Такива са градовете при римските диктатори като Марцианопол, Адрианопол, Марцианопол, Диоклецианопол и много други.
Град Пеща носи своето име не от пещ или от глаголите печа или варя, а носи индийски произход и значи "западен" - вероятно най-западния по това време - може би по времето на Атила. Това напълно отговаря на сематичния превод на столицата на пущуните или още пащани Пешавар. В сематичен превод името Пешавар, означава "западна крепост" и това наистина е така, защото града е на запад от свещената река Инд. И ако сега народността на пащаните наброява в Пакинстан и Афганистан цели 42 000 000 както по-голямо доказателство, че племето е представено във войските на Атила и това наречие е дало името на град Пеща. Този произход носят и унгарския град Печ и албанския град Печ.
Защо се налага да обобщим, че името има прабългарски произход. Може би защото градът възниква и се наименова от аварско-прабългарски предшестващи топоними. Основен корен в него има личното име Будим със значение на "буден". В българският и прабългарският език глаголите будя и бдя имат общ корен и съвсем сходно семантично значение.

Черногорският град Будва

Будва е известен крайбрежен град на Адриатическото крайбрежие на Черна Гора. Старобългарското име на града е Бѣдинъ, а на сръбски името му звучи Будва. През 1002 година градът е превзет от цар Самуил и влиза в границите на България. Управител на града е била българката Ружица Балшич, племенница на царица Елена - майката на Стефан Урош, която се спасила от турците, намирайки подслон града. Така се запазват в местния фолклор множество тъжни стари народни песни - бугарщици, преминали от българските в сръбските и хърватските крайморски земи, отразяващи картината на османското робство и опитите за борбатат с него.  Името на града произлиза от старобългарския глагол будя. Той произлиза от старобългарските форми боудити, боуждѫ, които има директна връзка със староиндийския глагол bodhбyati „събудя“ и индоевропейския глагол със същото значение bhoudh-e.

Съществуват две близки преводни значения на имената Будва и Бъдин: едното като "буден град" и другото като "град, който бъдува". Глаголът бъдувам, будувам е пряко произлизащ от глаголя бдя и се смесва по значение с бъден (бъдещ), бъднина (бъдеще), тъй като, за да видиш бъдещето ти трябва да си буден и да си представиш това, което те чака. Това е много интересно семантично смесване на глагола съм - "да бъда" и глагола будувам, бъдувам.
С помощта на този старобългарски глагол името Буда навлиза чрез българите дълбоко  в териториите на Европа. Градовете Будапеща и Видин имат идентични коренови основи, които произлизат от глагола бдя, будя, което показва, че българите в своите далечни поселения, очевидно са били започнати с принципите на будизма, което засега все още не е научно доказан факт. Името на основателя на будизма - Буда произлиза от "пробуден", от санскрит "budh" - пробуждам се,  за човек, който е достигнал до освобождение от кръговратите на ражданията, смъртта и преражданията.  Той е син на царицата Мая. Основна концепция на будизма е изчистването на ума - нирвана чрез определени техники и медитация.
Мая е ограничена физическа и умствена реалност, в която е оплетено човешкото съзнание. Мая се счита за илюзия, забулване на истинския единен Аз – космическият дух известен като Брахман. Мая не е нито истинна, нито неистинна. Тъй като Брахман е единствената реалност, Мая не е реалност.


Произход на името на град Видин

Една от забележителните страни на на топонимите на населени места е тяхната консервативност. Запазват се за забележителни периоди от време. Но също така е вярно тяхното силно фонетично изменение в различни варианти на основния топоним, именно заради особеностите и закономерностите по изговарянето на имената от отделни народностни групи или в вследствие на по-удобното и лесно изговаряне на името. Това важи в пълна степен за град Видин. Различните варианти на неговите име са Бдин, Бонония, Будин, Будим, Бъдин, Бъдим, Пидин, Кираденум. ИМето Дунония е келтско и не влиза в обекта на нашето разглеждане. Основния коренен топоним е Будим. Градът носи името на личното име Будим. Така е бил кръстен един от ханските синове на хан Крум - хан Будим, чийто брат е хан Омуртаг. В последствие фонетичния състав на наименованието се изменя от Будим в Бдим и Бдин. Тези съкратени топоними търпят обратна връзка на преход към първичното име но с промяна на първата буква с характерен преход Бдин --->Видин.
Крепостта Баба Вида ясно подсказва, че тя носи името на "стария баща" Вида=Будим. Думата баба се употребява още за възрастен, много стар човек, мъж или жена и произлиза от бъбъ. В последствие дъдъ или дърт, което произлиза от зрял, бял, е започнало разделение в словесните означения на половете.
Важна е и хронологическата застъпеност на топонимите на града. До XI век градът се е казвал Бъдин, а след това Бдин, което разкрива ясната етимологична връзка с името Бъдим. Макар крепостта "Баба Вида" да е построена в Х век, Бонония е населена с бълари още от самото формиране на Аспарухова България. Тесните връзки на Бдин с Панония чрез река Дунав по вода и суша, няма как да не говорят за културната приемственост в имената на град Буда в Панония и българския Бдин. Тези топоними имат един и същи корен. Разгадаването на името на град Будапеща помогна значително в изграждането на теорията за името на град Видин. С идването на новия панонски по произход хан Крум градът е допълнително укрепен. Това се е налагало, заради близостта на града до владенията на аварите. И тук идва един основен момент и огромна въпросителна в българската история. Воювал ли е хан Крум с аварския хаганат или териториите му са присъединени към Крумова България. Можем да предположим, че именно по това време градът е придобил прабългарския си топоним Будим, кръстен на сина на хана и в чест на победите на хана в Авария. Как хан Крум заема земите на Дакия (Влашко)? Въпреки, че хан Крум сам произхожда от управляващата династия на Аварския хаганат, двете съседни ханства са независими държави. Отслабената Авария от набезите на франките под предводителството на Карл Велики е имала нужда от защита в лицето на своя родственик хан Крум. Въпросът зададен по-горе не може да има равнозначен отговор. В качеството на защитник на съседите си и на своите родственици, хан Крум отива като спасител, но както често става се завръща като завоевател. Погромите предизвикани от франките са били значителни, за да може Крум да помага в реставрацията на една замираща и отслабена държавна администрация. Съпротивата към Крум обаче в някои области е бла значителна и той е водил битки, за да присъедини всички прилежащи към Авария територии. Тези битки не са били тежки и кръвопролитни, а по-скоро съчетани с дипломация на много места, именно защото от двете страни са стояли родствени народи. Само това е логическото обяснение хан Крум да присъедини такива огромни територии, които са два пъти по големи от самата Аспарухова България. По този начин хан Крум постига северното етнико-политическо обединения на близките народности. Това сливане е съпроводено от небивал подем по българските земи. Това е предпоставка за силно увеличаване мощта и човешкия ресурс на държавата и тези свежи човешки и материални ресурси са истинския двигател на победоносните завоевания на Симеон. Като Крумов наследник той още повече разширява завоеванията на прадядо си, присъединявайки предишни и загубени от аварите техни територия.
С други думи северните териториални успехи по присъедияване на Авария са плод от военни операции, които имат сложен политически характер и издават изключителната политическа зрелост и опитност на българския монарх. Мечтата на Аспарух е сбъдната. Това само показва колко силна е българо-династичната приемственост между монарсите и как неуспехите на един се превръщат като цел на следващия поред, което напълно отговаря на византийската политическа тактика. Подобна последователност и политическа приемственост има и в имперския двор на Константинопол с малки и кратки изключения.
Историческите данни показват, че Аспарух враждува упорито със съседите си авари от север. Доказателство за това са земните валове изградени на широк фронт в Дакия и пазещи северните териториални придобивки на Аспарух, които не са зависели от благоволението на константинопол, а са изцяло негово лично монаршеско постижение.
В течение на времето в българския език напълно е изчезнала съществителната форма на старобългарския глагол бдя - бдин. По всяка вероятност името на град Видин (Бдин) означава "пазач" - точно такова е било предназначението на градовете по Дунав от древността и средновековието, а дори и днес като градове разположени на границата. 
image
imageimageimage




Гласувай:
5



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 14469358
Постинги: 5335
Коментари: 10421
Гласове: 19320
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031