Димитър Георгиев - Даков
Будва е известен крайбрежен град на Адриатическото крайбрежие на Черна Гора. Старобългарското име на града е Бѣдинъ, а на сръбски името му звучи Будва. През 1002 година градът е превзет от цар Самуил и влиза в границите на България. Управител на града е била българката Ружица Балшич, племенница на царица Елена - майката на Стефан Урош, която се спасила от турците, намирайки подслон града. Така се запазват в местния фолклор множество тъжни стари народни песни - бугарщици, преминали от българските в сръбските и хърватските крайморски земи, отразяващи картината на османското робство и опитите за борбатат с него.  Името на града произлиза от старобългарския глагол будя. Той произлиза от старобългарските форми боудити, боуждѫ, които има директна връзка със староиндийския глагол bodhбyati „събудя“ и индоевропейския глагол със същото значение bhoudh-e.

Съществуват две близки преводни значения на имената Будва и Бъдин: едното като "буден град" и другото като "град, който бъдува". Глаголът бъдувам, будувам е пряко произлизащ от глаголя бдя и се смесва по значение с бъден (бъдещ), бъднина (бъдеще), тъй като, за да видиш бъдещето ти трябва да си буден и да си представиш това, което те чака. Това е много интересно семантично смесване на глагола съм - "да бъда" и глагола будувам, бъдувам.
С помощта на този старобългарски глагол името Буда навлиза чрез българите дълбоко  в териториите на Европа. Градовете Будапеща и Видин имат идентични коренови основи, които произлизат от глагола бдя, будя, което показва, че българите в своите далечни поселения, очевидно са били започнати с принципите на будизма, което засега все още не е научно доказан факт. Името на основателя на будизма - Буда произлиза от "пробуден", от санскрит "budh" - пробуждам се,  за човек, който е достигнал до освобождение от кръговратите на ражданията, смъртта и преражданията.  Той е син на царицата Мая. Основна концепция на будизма е изчистването на ума - нирвана чрез определени техники и медитация.
Мая е ограничена физическа и умствена реалност, в която е оплетено човешкото съзнание. Мая се счита за илюзия, забулване на истинския единен Аз – космическият дух известен като Брахман. Мая не е нито истинна, нито неистинна. Тъй като Брахман е единствената реалност, Мая не е реалност.

Прабългарският произход на името на град Будапеща

Това е най-разнослойното име в света, тъй като е съставено от имената на два града, всяко от тях с различен произход - първото с български или ирански, а второто с индийски произход. Името Будапеща е съставено от обединението на имената на градовете Буда и Пеща от двата бряга на Дунав.
Досегашните аналогии с името на града са направо абсурдни, използвайки аналогията на град Пеща с българската и славянска дума пещ, но разбира се тя не залага своя корен в името на топонима. Предишните етимологични схващания няма да бъдат споменавани, тъй като не приемам тяхната правдивост.
Новата етимологична теория за името на града:
В името на Будапеща е парадокс и в него участват имената на два града. рад Буда носи своя произход от името на Крумовия син Будим, а хан Крум е от династията Дуло в Панония, което се счита за безспорно в историческите сведения. По това време преди 802 година Крум е бил в Авария, а в нея е включена и Панония. Будим е роден именно в региона на сеашния град Будапеща. Като благородник е логично да свържем името на хан Будим (хан на Киево-Волжска България) и същевремено аварски аристократ с името на града, в който се е родил. Тъй като не е изключено и други сродници или ханове да са носили това име, трябва да подчертаем, че именно личното име Будим, а не на която и да е конкретна личност стои в основата на името на град Буда. Не че не е възможно именно личността да е повод за кръщаване на даден град, а просто нямаме конкретните доказателства за това. В историята обаче съществува именно такава практика. Имената на нови градове се кръщават на техните създатели, военни предводители или монарси. могъщи исторически фигури можели да прекръстят ако желаят даден град на свое име. Такива са градовете при римските диктатори като Марцианопол, Адрианопол, Марцианопол, Диоклецианопол и много други.
Град Пеща носи своето име не от пещ или от глаголите печа или варя, а носи индийски произход и значи "западен" - вероятно най-западния по това време - може би по времето на Атила. Това напълно отговаря на сематичния превод на столицата на пущуните или още пащани Пешавар. В сематичен превод името Пешавар, означава "западна крепост" и това наистина е така, защото града е на запад от свещената река Инд. И ако сега народността на пащаните наброява в Пакинстан и Афганистан цели 42 000 000 както по-голямо доказателство, че племето е представено във войските на Атила и това наречие е дало името на град Пеща. Този произход носят и унгарския град Печ и албанския град Печ.
Защо се налага да обобщим, че името има прабългарски произход. Може би защото градът възниква и се наименова от аварско-прабългарски предшестващи топоними. Основен корен в него има личното име Будим със значение на "буден". В българският и прабългарският език глаголите будя и бдя имат общ корен и съвсем сходно семантично значение.

всичко е прекрасно, снимките, това, което си написал и това,което е...там, в нашатата България, която е била къде ли не! Благодаяр ти!