Д.Г.
Ти ме винаги вълнуваш
и в мен оставяш следи,
как понякога бълнуваш,
за твойте тайни отпреди.

Ти с мен тайно сънуваш,
свойте светли бъднини,
никога с друг не знаеш,
какво в теб ще те извини.

Това, което остава в сърцето
това не са следи,
а вадички сълзи.
Дали сънувам, че до тебе спя,
сънувам или си бълнувам?
А тайната ми стара ли е или от сега
събуждам се сама.

това е шедьовър зеленика - харесаха ми вадите, сълзите, харесами как бълнуваш и също ми хареса твоята древна тайна - опитвам се да я разбера, но все ми се изплъзва

Прекрасни откровения,

къде сте,

къде са оковите, ръцете,

къде са надзирателите

и поетите - царете.