Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.01.2010 17:00 - Най-любимият ми френски поет
Автор: apollon Категория: Изкуство   
Прочетен: 1088 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 05.01.2010 17:12




Сякаш поета разделя като в Библията човешкия род на две добре оформени племена смесени помежду си както добитъка и зверовете в гората. Още с раждането си, детето е закърмено със своя избор - то или добродушно приема света и радостно за живота си, или никога нищо не му стига и все нещо иска от някой виновен за неговата собствена съдба. Сякаш във всяко общество могат да се намерят агнетата със точно толкова вълци сред тях.

Авел и Каин, 1857

Ш. Бодлер

Племе на Авел, яж и препивай!

Господ те гледа с любящи очи.

 

Племе на Каин, в дрипи се свивай

и до смъртта си в калта се влачи.

 

Племе на Авел, на Серафима

с жертвен тамян гъделичкаш носа.

 

Племе на Каин — непримиримо, —

твоите мъки безкрайни не са!

 

Племе на Авел, с пълни хамбари,

с пълни обори живей в благодат;

 

племе на Каин, псета ли стари

жално в стомасите вият от глад?

 

Племе на Авел, вечно преяли,

дремете кротко в семеен уют;

 

племе на Каин, като чакали

в дупките тракате зъби от студ!

 

Племе на Авел — всичко да ражда!

Твоето злато плоди и деца.

 

Племе на Каин, все тая жажда,

стига — не гаснат ли ваште сърца?

 

Племе на Авел, ще опасете

шумата и по дървото накрай!

 

Племе на Каин, с кръв по нозете,

с гладната челяд се скитай и трай!






**********


Бъчвата на ненавистта


Ненавист — бъчвата на злите Данаиди;

с ведро в ръцете силни и кървави Мъстта

излива в теб — макар там нищо да не иде —

потоците от сълзи, на мъртвите кръвта.

 

Но тайни дупки сам пробил е Сатаната

и векове напразно тя лее свойта пот,

и жертвите отново събужда за живот,

за да изстиска пак до капчица телата.

 

Ненавистта — о, тя пиянство е! И жажда.

И както хидрата Лернейска се възражда:

една глава отсякъл — израства друга в миг.

 

Забрава вкусва всеки щастлив алкохолик,

а ти, Ненавист, и това не ти остана —

на пода в кръчмата да спиш като заклана.


************
Благословение

О ти, която като нож

в сърцето ми отвори рана;

ти, луда и красива, с мощ

на стадо демони, пияна,

 

духа ми, дух на верен роб,

в алков превръщаш ти, в постилка;

навеки свързан с теб, до гроб —

като пияница с бутилка,

 

като играч със своя зар,

като каторжник стар с верига

и като червей с труп — о, стига,

проклинам те, проклета твар!

 

Светкавичния нож зовях

с молба да върне мойта воля,

реших отровата да моля —

да ми помогне в моя страх!

 

Уви! Отровата и ножът

отвърнаха без капка срам:

— Защо теглата те тревожат,

щом в роб си се превърнал сам,

 

нещастнико — изпит, изсъхнал;

избавим ли те най-подир,

с целувки пак живот би вдъхнал

в трупа на твоя скъп Вампир!

---------------------------

На Ж. Г. Ф.

Без ярост аз ще те ударя,

като месар — без гняв, без вик!

Като Мойсей — скалата, в миг

да бликне в моята Сахара

 

жив извор — чистите сълзи,

които мъката изцежда;

и тъй копнежът ми с надежда

ще полети — да се срази

 

с вълните — кораб в океана;

а там в духа ми изтерзан

ще глъхнат като барабан

плачът ти, болката набрана!

 

Не съм ли аз фалшив акорд

в една божествена симфония,

заради алчната Ирония,

разяждаща духа ми горд?

 

Той в мен стаен е — моят крясък!

Отрова черна блика в мен!

Мегера хващам в своя плен

аз, огледалото без блясък.

 

Аз ножът съм — но и кръвта,

трупът съм аз — но и гробарят,

аз бузата съм — и шамарът,

и гвоздеят съм — и дланта!

 

Аз сам вампир съм за душата

и съм отритнат като тях —

на всичко гледащи със смях,

но без усмивка на устата!


 



Тагове:   поет,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 14469681
Постинги: 5335
Коментари: 10421
Гласове: 19320
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031