Интересен е и корчанския говор с някои уникални думи: Най-силно впечатление прави зъб - замб. В някои краища се изговаря като зомб- зъб. В Пловдивско съществува и такава фамилия Зомбори, а в  Сръбско съществува град Сомбор с неизвестна все още етимология.

В по-стари унгарски име на града е Czoborszentmihбly (Кзобор на Свети Михаил - друг вариант на името присъства в името на селището Nagy Szent Miklos).  Името произхожда от семейство Czobor, които са били собственици на тази област в 14-ти век. Сръбското име на града (Сомбор) също идва от семейството Czobor и за първи път се употребява през 1543, въпреки че градът се споменава в историческите документи по още няколко имена, като Samobor, Sambor, Sambir, Sonbor, Sanbur, Zibor и Zombar.
Неофициален сръбски наименование, използвано за града е Ravangrad - "равен град".
В новия етимологичен аспект фамилия Зомбор се счита, че произлиза от старобългарската диалектна форма на думата зъб - зомб в смисъла на назъбена крепост. 
Първите исторически документ за града е от 1340. Градът е принадлежал на  Кралство Унгария до 16-ти век, когато става част от Османската империя.  По време на османското владичество унгарското население се изселва и градът е населен предимно с етнически сърби. 
Днес град Сомбор е административен център на община в Западна Сърбия с около 50 000 души население.
Новата етимология държи сметка на специфичното окончание за укрепените градове в унгарския език - var, което в сръбския понякога заради неговата твърдост преминава в -bor (изключение Vukovar).



Примери за диалектни думи в корчанския говор:

• замби (зъби), за банди (ще бъде)
•  жк̀да (жаба), йк̀гне" (агне), йк̀с (аз).

От думата замб вероятно произлиза името на специфични инструменти в българския език, които пазят тази коренова основа:
замба - две значения 1. Ръчен метален инструмент за пробиване на кръгли дупки на кожа, тенекия и др.
2. Железен печат, щемпел за поставяне на белег върху твърд предмет.

Сомбор=Собор/без носовката/,Събор: Бълг.име.