Постинг
29.12.2009 01:09 -
Тракийската племенна култура
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 671 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.12.2009 01:42
Прочетен: 671 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 29.12.2009 01:42
Димитър Георгиев - Даков
Дали всички тракийски племена са говарили един език? Към кои езици принадлежи тракийският език? Към кои езици тпринадлежи, така наречения гръцки език, който дава имената на много думи,които ползваме и сега?
Удителното в тракийската племенна общност е, че всяко племе има различно и самобитно наречие, всяко племе има свои собствени особености и божествени култове и дори своя собствена религиозна доктрина, различна от тази на съседните му племена. Дълбоката политическа, религиозна и езикова независимост на отделните тракийски племена, подчинена в крайна сметка на обобщаващите рамки на тракийската народностна принадлежност, наред с автохтонното поселение и пъстрата географска изолация, ни показват свободомислие, което рядко можем да срещнем в други, далеч по авторитарни и тиранични култури. Този извод се налага още повече когато изтъкваме, факта, че тракийските език е едно от най-древните разклонения на индоевропейското езиково семейство. Лексикалното богатство за думи като град, вода, граница, са само едно от ярките доказателства за подобна либералност на нравите, културата и религията. Ако логично приемем, че днешния български етнос е закономерен носител на тракийското езиково наследство, в каквато посока вървят и моите лингвистични търсения, би следвало да мислим, че богатствотона българския език е пряко последствие от наследеното богатство на тракийските говорни традиции и наречия. Нещо повече, можем да твърдим, че диалектичните езикови особености в отделните райони на България са залегнали още в развитието и еволюцията на тракийските говорни наречия.
Може би абстрактните описания на тракийската свободолюбивост не могат да се обрисуват с подобна абстрактна словестност и е необходим ярък пример. Освен, че при някои премена като беси, сатри и дентелети бог Сабазий е върховно божество, той е и бог на свободата. Това няма да го срещнете в никоя друга европейска или азианска религиозна доктрина и може би е феномен в цялата човешка история. Именно защото божественият култ "задължава", но не "освобождава".
И не на последно място можем да изтъкнем сравнението и колосалните различия между древната цивилизация на Индия и древната цивилизация на траките. Ако индийското общество е поробено и задушено от концепцията на кастовото разделения, това не е нито политическата, нито религиозната визия за древния тракиец. Така стигаме до култ свободата при тракиеца и пълната липса на свобода при индиеца.В религиозен план има още повече от какво да се изненадаме. Отделните тракийски племена разделят своите схващания за безсмъртие - едните вярват в безсмъртие и презират земния живот, други племена описани от античните историци се разват на веселие, охолство и радостите на земния живот - две коренно противоречиви религиозни тенденции. А ако прибавим и политическият либерализъм, в който приближени или роднини на царя, могат да станат съвладетели в лицето на така наречените парадинасти, тогава управлението на траките може да ни стори хаотично. Всъщност това съвсем не е така. Проблемите около завземането на царско-жреческата власт стоят пред всяка една власт и във всяко едно общество и са актуални включително и до ден днешен в политическите системи на света.
Идваме до простото разрешение на най-подлата измама в човешката история. Ако извадим лексикалното богатство на гръцкия език от езиковия запад на старогръцкия, ще се окаже, че 60 процента от лексикалния запас на езика е образуван от заемки. Тъй като при езиците нито е морално, нито е научно обосновано да се говори за кражба, а само за заемане, би трябвало науката да изясни дали гръцкия е индоевропейски език. След аритметиката по изваждане на лексикалните системи на новогръцкия и старогръцкия, се вижда, че старогръцкия език въобще не принадлежи към индоевропейските езици, а именно той следва да бъде квалифицируем. Така достигнахме до идеята, че съвременните учени причисляват гръцкия като индоевропейски не по неговия произход, а по неговите заети от други езици лексеми.
При това днешните учени приемат тракийския за мъртъв език, изчезнал безследно точно след като траките 300 години са под римско и 300 години под ромейско робство. Ето защо ако трябва да търсим кое е най-тъмното управление в човешката история, бихме могли спокойно да дадем пример с това на ромейските управници, заради което и тяхната империя закономерно е отнесена от историята за вечни времена.
Дали всички тракийски племена са говарили един език? Към кои езици принадлежи тракийският език? Към кои езици тпринадлежи, така наречения гръцки език, който дава имената на много думи,които ползваме и сега?
Удителното в тракийската племенна общност е, че всяко племе има различно и самобитно наречие, всяко племе има свои собствени особености и божествени култове и дори своя собствена религиозна доктрина, различна от тази на съседните му племена. Дълбоката политическа, религиозна и езикова независимост на отделните тракийски племена, подчинена в крайна сметка на обобщаващите рамки на тракийската народностна принадлежност, наред с автохтонното поселение и пъстрата географска изолация, ни показват свободомислие, което рядко можем да срещнем в други, далеч по авторитарни и тиранични култури. Този извод се налага още повече когато изтъкваме, факта, че тракийските език е едно от най-древните разклонения на индоевропейското езиково семейство. Лексикалното богатство за думи като град, вода, граница, са само едно от ярките доказателства за подобна либералност на нравите, културата и религията. Ако логично приемем, че днешния български етнос е закономерен носител на тракийското езиково наследство, в каквато посока вървят и моите лингвистични търсения, би следвало да мислим, че богатствотона българския език е пряко последствие от наследеното богатство на тракийските говорни традиции и наречия. Нещо повече, можем да твърдим, че диалектичните езикови особености в отделните райони на България са залегнали още в развитието и еволюцията на тракийските говорни наречия.
Може би абстрактните описания на тракийската свободолюбивост не могат да се обрисуват с подобна абстрактна словестност и е необходим ярък пример. Освен, че при някои премена като беси, сатри и дентелети бог Сабазий е върховно божество, той е и бог на свободата. Това няма да го срещнете в никоя друга европейска или азианска религиозна доктрина и може би е феномен в цялата човешка история. Именно защото божественият култ "задължава", но не "освобождава".
И не на последно място можем да изтъкнем сравнението и колосалните различия между древната цивилизация на Индия и древната цивилизация на траките. Ако индийското общество е поробено и задушено от концепцията на кастовото разделения, това не е нито политическата, нито религиозната визия за древния тракиец. Така стигаме до култ свободата при тракиеца и пълната липса на свобода при индиеца.В религиозен план има още повече от какво да се изненадаме. Отделните тракийски племена разделят своите схващания за безсмъртие - едните вярват в безсмъртие и презират земния живот, други племена описани от античните историци се разват на веселие, охолство и радостите на земния живот - две коренно противоречиви религиозни тенденции. А ако прибавим и политическият либерализъм, в който приближени или роднини на царя, могат да станат съвладетели в лицето на така наречените парадинасти, тогава управлението на траките може да ни стори хаотично. Всъщност това съвсем не е така. Проблемите около завземането на царско-жреческата власт стоят пред всяка една власт и във всяко едно общество и са актуални включително и до ден днешен в политическите системи на света.
Идваме до простото разрешение на най-подлата измама в човешката история. Ако извадим лексикалното богатство на гръцкия език от езиковия запад на старогръцкия, ще се окаже, че 60 процента от лексикалния запас на езика е образуван от заемки. Тъй като при езиците нито е морално, нито е научно обосновано да се говори за кражба, а само за заемане, би трябвало науката да изясни дали гръцкия е индоевропейски език. След аритметиката по изваждане на лексикалните системи на новогръцкия и старогръцкия, се вижда, че старогръцкия език въобще не принадлежи към индоевропейските езици, а именно той следва да бъде квалифицируем. Така достигнахме до идеята, че съвременните учени причисляват гръцкия като индоевропейски не по неговия произход, а по неговите заети от други езици лексеми.
При това днешните учени приемат тракийския за мъртъв език, изчезнал безследно точно след като траките 300 години са под римско и 300 години под ромейско робство. Ето защо ако трябва да търсим кое е най-тъмното управление в човешката история, бихме могли спокойно да дадем пример с това на ромейските управници, заради което и тяхната империя закономерно е отнесена от историята за вечни времена.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене