Димитър Георгиев - Даков

Думата череп е древна индо-европейска дума. В българския тя произлиза от старобългарската чрѣпъ. Тракийският еквивалент на "череп" - кереп, произлиза от староиндийската дума  kаrраrаs - „череп“, а от индийската kаrраrаs произлиза и българската дума "коруба", която е етимологично близка с хралупа. От думата череп произлиза и глагола черпя, изчерпвам. Арменската дума за череп - kаŕар"n е още по-близка до българските коруба и череп.
В древността черепите на животни са били използвани за пренасяне на питейна вода. Това е наследство от далечните епохи, когато развитието  на рудододобива и металургията още не са развити.  Дори и в епохите на неолите, енеолита, халколита и желязната епоха черепите на животни и корубите на костенурки са се използвали за вземането и пренасяне на течности, тъй като дървото като органичен материал влошава качеството на задържаната в него вода. Поради тази причина в руския език се е запазило до ден днешен наизванието черепаха за костенурка.
Тази традиция е дошла в непроменен и действителен вид с историята по превръщането в обкована чаша на черепа от пленения и убития от хан Крум василевс Никифор Фока. Освен поверието, че така победителят черпил от силата на своя враг, това е била и битийна традиция у някои племена. В последствие с развитието на грънчарството и металургията този примитивна битийна употреба на костите на животните отстъпила място на цивилизованата посуда.
Още по-показателна е и историята с латинската дума testudo, която означава костенурка. Тя произлиза от латинската дума теста за чаша и глава и показва една древна традиция, при коят от външната скелетна коруба на костенурката в древността се изготвяли чаши за пиене и съдове с битово предназначение.
От думите череп и черпя произлиза и българската дума за черпак.

http://ewonago.wordpress.com/tag/etymology-of-rib/