Избрано от авторката

УКРОТЕНА СЪЩНОСТ

Когато спрях да се надявам
и лудостта ми остана без дом,
беше нощ, която открадна
гласовете на залеза..
Оглушах за доброто у себе си.

Когато надеждата ми се събуди
и размаха отново криле,
видях лудостта си притихнала
до една вятърна мелница -
укротена, свободна..

И разбрах, че БОГ
винаги намира начин
да ме връща към лудостта -
да разбирам Душата си,
за да я опазя.


avtor - Svetla Yordanova


ПЕЩЕРА

Когато съм на входа
ме обхваща страх -
мисля си за мечки,
великани - сталактони,
смъртоносни паяци,
хлъзгави поточета..

Когато вече съм вътре,
късчето небе на входа
се оглежда във страха ми
и го превръща в сянка
от крило на прилеп,
която плува
в езерцето със монети
за късмет!

avtor Svetla Yordanova

ЗЕЛЕНИ СЕНКИ



Прелива песента на лятото.
Пълзят пробудени чемшири
нагоре по езичето на светлината.
Тайнството на спомени
от друг живот остана след съня.

Над чашката с кафе
минутите потрепват
с песни на пчели и цветове.
Нагоре по мазилката
зеленото на този ден расте
и срещата на сенки поздравява.
Кафяво гущерче
като кобиличка смалена
пълзи през маранята..

Аз съм ничия и времето е спряло
в душата ми,
в трепета между листата.
Тях лятото ще изгори,
а вятърът на есента
ще ги превърне в спомен
в прегръдките на дъждовете.

Времето сега е спряло
пред тайнството на моя сън:
Далече в бъдното - след сто години,
тялото над масичка с кафе
как срича възрастта си.
С душа във лятото,
разплакана за Светлината.

ДЕТСТВО - НЕЗАБРАВА



До входа на съня ме чака стих,
посреща ме сърдечно, топло..
"Добре дошла - ми казва,
днес си уморена, но е време.."

Душата ми прегръща -
флиртува с моята Далечност -
назад във времето на моето детство:
.. чешма от камък,
плачеща върба,
изтичват циганчета боси,
недалеч два вола се завръщат.
Пред тях е дядо със голям каскет,
подвиква ми да мина зад чешмата..
И моят детски страх
от жаждата на двата вола
ме хвърля във прегръдката на баба..

"Добре ли си сега? - прошепва моят стих -
сънят ти вече приближава..

Написанят стих пред прага на съня
от детството донася Незабрава!

avtor - Svetla Yordanova

*********

СИЛНА ТРЕВА



Някой си мисли,
че ако не си отива от нещо,
то ще остане.
Всичко идва и си отива
по свое желание.
Има такова движение.
Има такива неписани
задължения и принуди..

Но принуда ли е-
лястовицата да се върне от юг
и да стопли отново
с песен верандата?
Задължение ли е това,
което кошутата чувства,
когато лизне с езиче сърнето си?

Само свободата се приема
добре в себе си.
Само тя побира едновременно
стремеж и покой, възторг и желание!
Тя носи смисъл на тревата
поникнала пред стълбите
на моя роден дом -
там, където дълго те целувах..

Свободата -
на избора да обичаш
е най-оправдана!

avtor - Svetla Yordanova



*********
ДА РАЗБИРАШ С ОЧИТЕ СИ


Всеки ден,
когато ми казваш "Здравей!",
аз в душата ти влизам -
там плаче надежда
и капят листата.

Всеки ден,
когато ти казвам "Усмихни се!",
аз укротявам гнева си -
защото познавам Надеждата.


Всеки ден,
когато твоето "Здравей!"
се усмихне в пространството
между двама ни,
ние разбираме, че няма причина
аз да разбирам езика
на който твоята Душа плаче..


avtor - Svetla Yordanova

********
ДЕТЕ НА СВЕТУЛКИ

На мама Йордана

Моята американска приятелка
ми показа златната си гривна.,
гравирана със зелени жабчета.
За нея гордост бе семейния подарък.
- Защо пък жабчета? - полюбопитствах аз.
- Защото гръмогласно плачех като малка,
бях "Жабчето на мама!"


Замислих се..
За получените подаръци
от моята българска майка -
за свещичките без торта в църквата,
за филийките със мас в училище,
за картофите и лука в гладна зима,
за платеното от нея електричество
в сезона, когато майка станах..
За златото невидимо -
винаги да поздравявам,
да вярвам във Доброто и във Бог.

И сега -
за цветето в тази чужда стая -
като коренче дошло във пощенския плик,
за торбичката пръст от татковия гроб..
Толкова свидни подаръци-спомени -
светещи гривни в душата ми!

Как сега на английски език
да се похваля и аз
с подаръците на мама?
Как да обясня на моята приятелка
защо съм - "На мама, Светулката"?

ПЪТ



В памет на поета
Жеко Христов


Назад във времето
след залез зимен,
превръщам спомен
в стих непосветен..

Обречена на думите,
от светлото ми име
искреше светла вяра
за следващия ден.

Тогава в звездна вечер
пристигна ти с умора
и куфарче със книги
на прага ми се спря!

А в книгите - куплети
с душите на поети..
И радостно засвети
в мен пролетна луна!

Сега те няма вече.
Но в Звездната Вселена
отдавна си се срещнал
с другари по перо.

Живя във мое време,
но тръгна преди мене.
Кажи, поете, тъжен
там срещна ли Добро?

avtor - Svetla Yordanova