Формирането на имената на дните от седмицата започва по времето на най-ранния етап от развитието на старобългарския език, словесност и култура. Дотогава, както показват и каменните писмени паметници, писмеността се е развивала с латински и гръцки букви. По времето на княз Борис и Симеон небивал културен и писмен растеж започнал в българската държава. Нужно било да се измислят самостоятелни имена на дните от седмицата. И тъй като по християнския закон, както повелявал стария завет, седмия ден Бог си починал от свършената работа за сътворението на света, той трябвало да стане с ясното име да не се работи. Глаголът делям, дялам произлизат от старобългарския глагол дълатн - трудя се, работя, действам. оттук произлиза и прозвището на българския цар Петър Делян (от прилагателното делян - работлив). Този глагол е близък по звучене с глагола деля, разделям. 
Накрая старобългарските езиковеди изобретили ясно и точно името на седмия ден, така че и най-неуките да базбират неговото значение - неделя, което се превежда като "без работа", "няма работа" и още като "денят без работа".