Произход на готите от Уикипедия, свободната енциклопедия Една забележка и от мен: Пълното абсолютизиране на като цяло вярната теза, че гетиге и готите не са германци, е също толкова вредно, както и тяхната германизация. В това отношение не мога да се съглася изцяло с професора по стара българска история Ганчо Ценов, тъй като гетите наистина са имали тясни зваимотношения както с германите, така и с балтите, като тези културни явленияса се запазили в топонимиката на Европа. Именно по пътя на гетите за Рим и после до Франция и Испания, са вървели и богомилите, с което се вижда културната приемственост. Очевидно е, че след репресиите срещу богомилите, единствено установилите се по-рано гети по тези места, са могли да поввлияят европейската топоонимика. 

Съществуват различни теории за произхода на готите.

Съдържание 1 Според готския историк Йордан 2 Теория за "германския" произход на готите 3 Автохтонна теория за скитския произход на готите 4 Източници

// Според готския историк Йордан [редактиране]

Според родения в Тракия главен готски историк Йордан(ес) (Йорнанд, † 552), именно гетите, които за него са безспорните прародители на готите, произлизат от Скандинавския полуостров, о-в "Скандза", около 1490 пр.н.е. се преселват около устието на Висла, а около 1000 пр.н.е. - в Скития северно от Дунава, (наречена от римляните Дакия 11 века по-късно) и части от Мизия и Мала Азия. В своя основен труд "За произхода и деянията на гетите" ^{[1] 22} Йордан разказва един мит за гетите, които поели преди Троянската война с 3 кораба (около 150-200 души) на югоизток ²² , за да ... достигнат около 230 г. южноруските степи като голям народ - готи.

Нито един по-стар историк от Йордан обаче, започвайки от Херодот (* 484 пр.н.е. - † 425 пр.н.е.), не е съобщил за такова придвижване на гети (камо ли на готи) от Скандинавия 2 хилядолетия преди раждането на Йордан. В същото време, както всички древни, така и всички съвременни историци са единодушни, че гетите са древен тракийски, респ. европейски скитски народ (Херодот), т.е. те не са нито скандинавци, нито германци, нито тюрки.

Теория за "германския" произход на готите [редактиране]

За развитието на "Великогерманската идея" през 17-18 век. "германският" произход на готите и "готицизмът" са били от особено значение. Така някои германски историци и техни последователи обявяват, че готите били различни източногермански племена, чиято прародина, според мита на тракиецът Йордан, е бил Скандинавският полуостров, митичният остров Скандза, по-точно Йоталанд и Готланд. След това тези "германски" готи достигнали чак до полуостров Крим, където чак до 17-18 в. кримски готи говорели "долнонемски". По-конкретно сведения за немския език на кримските готи се съдържат в писмо на фламандския мисионер Гийом де Рубрук от 1253 г. http://www.hist.msu.ru/ER/Etext/rubruk.htm , според когото " между Херсон и Солдая съществуват четиридесет замъка; почти всеки от тях имаше особен език; сред тях имаше много готи, чиито език е немски" Et sunt quadraginta castella inter Kersouam et Soldaiam, quorum quodlibet fere habet proprium idioma: inter quos erant multi Goti, quorum idioma est Teutonicum. , както и на сведението на дипломата от 16 век Бусбек, който срещнал в Константинопол двама кримски готи и записал кратък речник на езика им, който е сходен на съвременния му немски. Според други германски историци, основаващи се пак на предания, готите са населявали към Новата ера областта около устието на р. Вайхзел (Висла), към средата на 2 век започнали да се придвижват на югоизток към Дунава и Черно море, като изминавали по 50-60 км на поколение до към 238 г. По-късно те се обособили на два клона, разграничени от р. Днепър — вестготи (тервинги) и остготи (гройтунги).

Характерно за теоретиците за "германския" произход на готите е, че те не приемат Йордановото твърдение за гетския (негермански) произход на готите, а само мита му за "скандинавския" им произход, като директно извеждат готите от Скандинавия, въпреки че едва след битката в Горна Мизия през 269 г. започва да се налага понятието "готи" като заместител на "гети". До тогава тези племена са наричани от древните историци с общоприетите от дълбока древност единни етноними на народите в Европейска Скития - скити или гети.

Още Сен-Мартин ^[2] и Вилхелм Крафт ^[3] отхвърлиха "скандинавския" произход на готите и приеха, че готите от Дунав до Днепър са старите тракийски гети. Якоб Грим ^[4] също прие, че готите и гетите са един и същ народ, но продължи да твърди, че са "германци". Съвременни историци, сред които Питър Хийтър ^{[5] [6] [7]} и Майкъл Куликовски ^[8], също отхвърлят достоверността на историята на Йордан за скандинавския произход на готите. Както за готите, така и за самите германи, досега не са намерени никакви археологически доказателства на територията на Швеция или на остров Готланд, а митичният остров „Скандза” въобще не е локализиран. Допуска се само възможността, готите да са се образували като "полиетнически съюз" едва на територията на днешна Полша ^[9].

Други водещи германски историци, макар и все още да не са отхвърлили "германския" произход на готите, подчертават, че готите стават готи именно в Тракия, респ. без Тракия готи просто нямаше да има, като търсят общи културни корени с наследниците на древните тракийски народи.

„Ако историята на тракийските готи и тази на готите в Тракия бъде извадена от общата история на готите, няма да остане нищо, резултатът ще е равен на нула. Би било все едно историята на Каролингите да бъде зачеркната от европейската история или тази на Бабенбергите - от австрийската. Тази теза не е преувеличена, тъй като почти всичко готско, което под каквато и да била форма е придобило по-ясни очертания, е възникнало на територията на днешна България. Ако от историята на готите извадите, примерно, само готския превод на Библията, направен от Вулфила, издигането на Аларих I за крал и възникването на вестготите, както и Свищовското кралство на Теодорих Велики, не би имало галско-испанско кралство на вестготите, нито италианско кралство на остготите със столица Равена, нито пръв превод на Библията на неантичен език. Не би имало също и готски заемки в славянските езици, в днешния баварско-австрийски диалект, нито дори думата “deutsch” (немски). В края на краищата, не би имало и писана готска история, тъй като Йордан(ес), авторът на запазената до днес “Гетика”, произхожда от Тракия...“, de: проф. д-р Хервиг Волфрам, Виенският университет ¹⁰ „Изследвайки готите по българските земи, вие всъщност изследвате и първата страница в културната история на Швеция.”, д-р Ланс Мунхамър, Упсала

Теориите за "германския" и дори "азиатския" (в историческо време) произход на готите са подложени на най-систематична и изчерпателна критика от няколко български и руски учени като проф. д-р Асен Чилингиров ^{8 32}, проф. д-р Георги Сотиров ^{7 28}, проф. д-р Йордан Табов ^{23 29}, проф. д-р Божидар Пейчев ^{15 20}, проф. д-р Сергей Лесной ^{17 25} и др., като всепризнат първопроходец в това дело е проф. д-р Ганчо Ценов ^{1 2 3 4 5 6 31}.

Автохтонна теория за скитския произход на готите [редактиране]

Още преди около 1 век българският историк проф. д-р Ганчо Ценов, професор по стара история в Берлинския университет ²⁹, а преди това историк на българското Военно министерство, обърна внимание, че теорията за германския произход на готите почива само на гореспоменатите митове и предания и не е потвърдена нито от древните историци, нито от фактите. Позовавайки се на значителен обем древни източници, за първи път или повторно преведени и критично проверени от него, което впечатлило и получило признанието на германските му колеги, в своя основополагащ труд „Готи или българи“ Ганчо Ценов доказва, че готите са наследници на гетите и че заедно с тях "българите се споменават не само преди славяните, но и преди хуните в Илирия и Тракия,... че българите са живели още през 350 г. покрай долния Дунав и южно от него във Византийската империя и че те са били един могъщ народ, не само в Мизия, но и в Тракия и Илирия", ^{2 31 [10]} и че българската държава не е основана "в 679 г. от една шепа монголски българи" ^[11]. Гети е единният етноним на древните тракийски и илирийски народи, с който те, както и със скити, са обозначавани от всички древни историци. И за Св. Паисий Хилендарски готи и българи са един и същи народ ^{[12] 26}.

Готи е названието на тракоилирийските гети, респ. скити в периода на късната античност ^{1 2 3 4 5 6 7 8 15 17 19 20 22 23 24 25 27 28 29 30 31 32}. В този смисъл те са стари европейски трако-кимерийци и келто-скити и не са нито скандинавски германци, нито азиатски тюрки. Наред с хунобългарите, готите/гетите са фундаментален етнообразуващ компонент в българския етногенезис и предшественици на днешните българи. Мигрирайки, част от тях участват в етногенезиса и на редица други съвременни европейски народи.

В Британския музей се съхраняват от този период ръкописи на св. епископ Йероним Стридонски (* 331 - † 420), които съдържат европейската част на карта, изработена въз основа на картите на "бащата на църковната история" св. епископ Евсевий Цезарейски (Памфили, * 270 - † 338), на която е обозначена Mesia hec & Vulgaria (Мизия тук е и България). Картата е открита от д-р Конрад Милер ^[13] и публикувана отново през 1910 г. от проф. д-р Ганчо Ценов ².

По същото това време се появява и етнонима на готите като заместител на етнонимите гети и скити. От този момент историята на българите и готите е неразривно свързана, те са съюзници и противници в едни и същи държавни образувания на Балканите и в Западна Европа, древните и средновековните историци често пъти използват алтернативно етнонимите готи, хуни и българи за едни и същи исторически събития и едни и същи герои до пълното изчезване на етнонимите готи и хуни. Според проф. Карл Фритцлер ⁹ съвместните акции на готи и българи започват още през 1-2 век. Според готската митология (Йордан), хунобългарите дори произхождат от готите: хуните произлезли от готски вещици, прогонени в гората, където се съешили със зли горски духове ²².

Според старите готски историци Йордан, позовавайки се на Касиодор (* 490 - † 583), както и Приск "готите не са Германци". В своята история на готите „За произхода и деянията на гетите“ ^{[1] 22} Йордан няколкократно подчертава, че сегашните Gothos са някогашните Getas, респ. скити ^[14]. Същото твърдят и Амвросий (* ок.337/340 - † 397), de:Филосторг (* ок. 368 - † сл. 433), Павел Орозий (* ок.385 - † ок.420), а Клавдий Клавдиан (* ок.375 - † след 404) в “De bello getico” въобще не употребява "готи" ²⁸. „Седемте скитски племена“ от Панония до Черно море, за които говори Херодот (* 484 пр.н.е. - † 425 пр.н.е.), св. Йероним нарича „седем гетски или готски племена“, които живеели на север, "понеже учените хора наричали гетите готи" ^[15]. Самите готски царе са се считали наследници и са се вдъхновявали от подвизите на тракийските царе, герои от Троянската война на тракийските народи през 13-ти в. пр.н.е., възпети от тракийските народни певци. Считат за свои предци тракийския Цар на Мизия Телеф, син на Херкулес, тракийската Царица на масагетите Томира, победителката на персийския Цар Кир II Велики, тракийските Царе, победили Дарий I и Ксеркс I, тракийския Цар Ситалк, победил със своите готи/гети атиняните и македонците. Гордеят се, че възкръсналият тракийски философ Залмоксис (* ок.6-ти в. пр.н.е. - † ок.5-ти в. пр.н.е., Гебелейс, според Херодот) е бил техен учител, цар, жрец и бог, че римските императори от Гай Юлий Цезар (* 100 пр.н.е - † 44 пр.н.е) до Тиберий (* 42 пр.н.е - † 37) не са били способни да покорят готите/гетите и т.н.

Източници [редактиране]

1. ↑ ^{а б} "De origine actibitusque Getarum", Jordanis
2. ↑ "Histore du Bas-Empire par Lebeau", M. de Saint-Martin, Paris 1825 tome III, p. 324-325
3. ↑ "Die Anfвnge dwr Christlichen Kirche bei den Germanishen Vǒlkern", Wilhelm Kraft, Erste Band, erste Abteilung, Berlin 1854
4. ↑ "Ueber Jordanes. Philologische und Hystorische Abhandlung der Kхniglichen Akademie der Wissenschaften zu Berlin", Aus dem Jahre 1846, Berlin 1848
5. ↑ Heather, Peter, 1998, The Goths, Blackwell, Malden, pp. 53-55.
6. ↑ Peter J. Heather (1996): The Goths, Oxford, S. 11ff.
7. ↑ Artikel Goten, in: „Reallexikon der germanischen Altertumskunde”, 2. Aufl., Bd. 12 (1998), S. 402–443, speziell S. 412
8. ↑ Kulikowski, Michael, 2007, Rome"s Gothic Wars, Cambridge University Press: Cambridge, pp. 54-56, 111-112.
9. ↑ Germanen: Archдologische Untersuchungen
10. ↑ "Ценов излиза от една подробна проверка на източници, които мнозина от неговите предшественици едва ли са виждали. Той улеснява читателя, като отпечатва тези източници в оригинал...От същите източници се вижда, че българите са се намирали на юг от Дунава още 350 г., тъй че те не са дошли едва през 679 г. от Волга, а се споменават не само преди славяните, но и преди хуните в Илирия и Тракия, ... че българите са живели още през 350 г. покрай долния Дунав във Византийската империя, т.е. южно от долния Дунав и че те са били един могъщ народ, не само в Мизия, но и в Тракия и Илирия”, Hans Philipp, рецензия на "Die Abstammung der Bulgaren und die Urheimat der Slaven", “Philologishe Wochenschrift”, Heft 10/11, 14 Mдrz 1931
11. ↑ "Важни са приведените от Ценов факти, че българите са се намирали на Балканите от IV век насам, с които факти авторът е разклатил даже общото мнение за основаването на българската държава в 679 г. от една шепа монголски българи", Prof. Mayer, “Indogermanische Forschungen”, Heft 2, 1933
12. ↑ „По това време гърците не знаели, че българите се наричат българи, но ги наричали готи и хуни. Те наричали готи всички народи, които произхождали от север...“, Св. Паисий Хилендарски
13. ↑ "Die altesten Weltkarten", Dr. Konrad Miller, Stuttgart, 1895, Heft III, Tab. 1
14. ↑ „...quos Getas iam superiori loco Gothos esse probavimus, Orosio Paulo dicente“, Jordanis
15. ↑ „Et certe Gothos omnes retro erudii, magis Getas ... appellare ... Hae itaque septem gentes... aquiliones partem habitant.“, St. Hieronimus

Вулфила или Урфила и ГОТСКИЯ-ГЕРМАНСКИЯ ЕЗИК... сравнение, защото "не" бил германски, ЯСНО СЕ "ВИЖДА" ЧЕ Е ГЕРМАНСКИ ДОРИ В СРАВНЕНИЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕ С ДНЕШНИЯ:

Einer ihrer Bischöfe, Wulfila (d. i. Wölflein), übersetzte um das Jahr 380 n. Chr. Die Bibel in das Gotische und von Teilen dieser Bibel sind noch heute mehrere Handschriften erhalten. Das Vaterunser in gotischer Sprache mag ein Beispiel geben, wie die gotische Sprache damals klang:

"Atta unsar, thu in himinam. veihnai namô thein,
(Vater unser, du in Himmeln, geweihet werde Name dein,)

qvimai thiudinassus theins; vairthai vilja theins, sve in
(es komme Herrschaft dein; es werde Wille dein, wie im)

himina, ja hana airthai; hlaif unsarana, thana sinteinan,
(Himmel, auch auf Erden; Brot unseres, das f ortwährende,)

Gif uns himma daga; jah aflêt uns, thatei skulans
(gib uns an diesem Tage; und erlasse uns, dass Schuldige)

sijaima, svasvê jah veis aflêtam thaim skulam unsaraim;
(wir seien, sowie auch wir erlassen den Schuldigern unseren%3B%29

jah ni briggais uns in fraistnbujai, ak lausei uns
(und nicht bringe uns in Versuchung, sondern löse uns)

af thamma ubilin; untê theina ist thiudangardi jah mahts
(von dem Übel; denn dein ist Herrscherhaus und Macht)

jah vulthus in aivins. Amen.
(und Glanz in Ewigkeit. Amen.)"

КОНКРЕТИКА БЕЗ ЛАЛАДЖИЙСТВО ;)

ЗАЩО ГОТИТЕ, ФРАНКИТЕ И БАВАРИТЕ СА ГЕРМАНЦИ, НЕ ТРАКИ (ерго българи)

АНТРОПОЛОГИЯ ОТ МЕН "КАРТИННО И ОНАГЛЕДЕНО"

http://germantiger.blog.bg/history/2011/06/30/anti-sparotok-2-za-izvorite-i.774801


ОЩЕ ОТ МЕН ТАМ КЪДЕТО КЬОРАВО ТРАКИЙСКО НЕ СЪЗИРАМ (вероятно защото съм сляп като Бах-баща не Омир)?!

ТУК ЧЕТЯЩИТЕ АКО СЕ ЗАРОВЯТ ЩЕ ЗАНЕМЕЯТ В РАЗЛИКАТА ГЕРМАНСКО И ТРАКИЙСКО ИЛИ БЪЛГАРСКО!

Германските имена (сайта е за "всякакви"), в случая германските и готски или франкски имена далеч от българските:
http://www.behindthename.com/nmc/ger.php

Тук етнология, после приказки и сказания събирани по цяла Германия и далеч от българските въобще!

http://www.sagen.at/index.html
http://www.sagen.at/texte/sagen/sagen.htm < тук за всяка държава

ето и билдгалерията
http://www.sagen.at/fotos/index.php

http://literaturnetz.org/maerchen
http://www.1000-maerchen.de/1518d97d8d0a88911989259659470c58/classics,1.htm

Средновековие
http://www.genealogie-mittelalter.de/
Примерно името Аделайд/Аделхайд има родителите, съпрузите, децата им, обаче нема българско име примерно
http://www.genealogie-mittelalter.de/adelheid_fuerstinnen/adelheid_fuerstinnen.html

Пак за Средновековие и автори
http://www.stefanjacob.de/Geschichte/Unterseiten/Literatur.php?Auswahl=Fr&#65533;hmittelalter

ТУК САМО ИЗВОРИ ДА ИСКАШ ИМАМ ГИ ОТ KORDON ТУК В БЛОГБГ
http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/index.phtml?id=2070

... и баварския, който няма потресаваща разлика въобще с германските диалекти, но е явно различен от български:
http://www.bayrisches-woerterbuch.de/z.html

Още германски и това личи, без лаладжийство

Eine Probe aus dem Niederdeutschen ist die folgende Stelle aus dem „Heliand“, einem Gedicht, das das Leben des Heilands nach den vier Evangelien zum Inhalt hat und wahrscheinlich von einem s&#228;chsischen Bauern um das Jahr 840 verfasst worden ist:

"Tho umbi thana neriendon Krist n&#226;hor g&#234;ngun
(Da um den heilbringenden Christ n&#228;her gingen)

Sulike gisid&#244;s, so he im selbo grikos,
(solche Gef&#228;hrten, die er sich selbst erkor,)

waldand undar them werode. Stodun w&#238;sa man,
(der Waltende unter dem Volke. Es standen die weisen M&#228;nner,)

gumon umbi thana godes sunu gerno swido,
(die Mannen um den Gottes Sohn begierig sehr,)

wer&#244;s an willeon, was im ther&#244; word&#244; niud;
(die M&#228;nner williglich, es war ihnen nach den Worten Verlangen;)

thahtun endi thag&#244;dun, hwat im thiod&#244; drohtin;
(sie sannen und schwiegen, was ihnen der V&#246;lker Herrscher)

weldi, waldand self, wordun kudian, thesun
(wollte, der Waltende selber, mit Worten k&#252;nden, diesen)

liudiun te liobe.
(Leuten zu Liebe.")

...

Die Sprache, in der das Fr&#228;nkische die vorherrschende Mundart war, nennt man das Althochdeutsche. Ihre Zeit reicht etwa bis zum Jahre 1100. Eine Probe des Althochdeutschen ist folgende Stelle aus dem Gedicht Muspilli (Weltuntergang), das Ludwig der Deutsche (843-876) eigenh&#228;ndig niedergeschirieben haben soll:

"Der Antichristo stet p&#238; demo Altfiante
Der Antichrist steht bei dem Altfeind

Stet p&#238; demo Satanase, der iman farsenkan scal:
Steht bei dem Satan, der ihn versenken soll:

Pidin scal er in deru un&#238;csteti uunt pivallan
Deshalb soll er auf der Kampfst&#228;tte wund hinfallen

Enti in demo sinde sigal&#244;s unerdan.
Und f&#252;r dies Mal sieglos werden.

Sar so daz Hliases pluot in Erda kitriufit…
Wenn dann des Elias Blut auf die Erde tr&#228;uft…"

Das hierdurch entstehende Hochdeutsch, das von 1100

Preis des deutschen Landes (Von Walter von der Vogelweide)

Ich han lande vil gesehen,
unde nam der besten gerne war:
&#252;bel m&#252;eze mir geschehen,
k&#252;nde ich ie m&#238;n herze bringen dar,
daz im wol gevallen
wolde fremeder site.
nu waz hulfe mich ob ich unrehte strite?
tiuschiu zuht g&#226;t vor in allen.

Von der Elbe unz an den Rh&#238;n
und her wider unz an Ungerlant
s&#244; mugen wol die besten sin,
die ich in der werlte h&#226;n erkant.
kann ich rehte schouwen
guot gelaz unt l&#238;p,
fem mir got, s&#244; fw&#252;ere ich wol daz hie diup w&#238;p
bezer sint danne ander frouwen.

Tiusche man sint wol gezogen
rehte als engel sint diu w&#238;p get&#226;n.
swer si schildet, derst betrogen:
ich enkan sin anders niht verstan.
tugent und reine minne,
swer die suochen will,
der sol komen in unser lant: da sit w&#252;nne vil.
lange m&#252;eze ich leben dar inne!

ПРЕВОДА ДНЕС

Ich hab’ Lande viele gesehen,
und der besten nahm ich gerne wahr:
&#252;bel m&#252;sse mir’s ergehen,
k&#246;nnte ich mein Herz je bringen dar,
dass ihm wohl gefallen
wollte fremde Sitte.
Nun was h&#252;lfe mir’s, wenn ich [auch] unrecht stritte?
Deutsche Zucht geht vor in allem.

Von der Elbe bis zum Rhein
Und her wieder bis ans Ungerland,
da m&#246;gen wohl die besten sein,
die ich in der Welt je hab’ erkannt.
Kann ich recht erschauen
Gute Gestalt und Leib:
Nun, bei Gott! So schw&#246;r ich wohl, dass hier das Weib
besser ist denn sonst die Frauen.

Deutscher Mann ist wohl gezogen,
deutsches Weib wie Engel angetan;
wer sie schilt, der ist betrogen,
anders kann ich niemals ihn verstahn.
Tugend und reine Minne,
wer die suchen will,
der soll kommen in unser Land, da ist der Wonne viel.
Lange m&#252;sse ich leben drinne!

После мога и речник с германските думи, които славянските езици са си "взели" да ползват... само в руския са десетки! Трябва да ви се превежда, че четете само на руски "вие";)