Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.12.2009 00:37 - Теорията на рикушета - как Рим подтисна траките и как траките превзеха Рим
Автор: apollon Категория: Изкуство   
Прочетен: 1100 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 23.12.2009 16:33


Димитър Георгиев- Даков

Никъде няма да срещнете подобно твърдение в официозната литература. Нито запада ще признае могъществото на траките, нито Балканите ще зачетат тяхната роля. Всички се надяват траките да са измрели като ги прекръствали, преименували и ги покръствали. Тракът си останал трак - нямало друго какво да остави освен двете най-ценни неща - езикът, за който се раждал да проговори и златото, за което загивал да придобие геройски. 
Всички нации мечтаели траките да ги няма. Никой и не могъл да обясни как така за седем години Аспарух направил от три народа, един цял и нов. Траките били фалшифицирани като гети, готи, даки, масагети, мизи и какви ли не всевъзможни имена.
Истината била прозаична. Траките изпитвали носталгия по своя последен цар Децебал, особено когато той организирал сравнително успешна офанзива срещу Домициан. Загубата на Децебал от Траян, само митологизирало присъствието на последния опълчил се техен цар на римските завоеватели. Преди да падне Децебал траките не били свободен народ. Те били третирани и продавани като роби. За да се спасят траките на юг от Дунав често преминавали Дунав, за да отидат и заживеят свободно при техните северни събратя. След победата на Траян обаче и положението на всички северни траки се влошило и те били принудени да заемат земите на покрай делтите на реките Днепър, Днестър, Днепър и Дон. Малко е трудно да си представим подобна огромна миграция, особено когато тя не е описана от историците, защото те работели и пишели своите анали само на страната на силните и богатите народи. С други думи казано, историците пишели само историята на победителите, но не и на победените.
Траките започнали да се наричат даки в съвсем патриотичен дух и в чест на своя защитник цар Децебал. За да опази земите си Децебал разчитал на помощта на своите стари съюзници - сарматите. Тъй като заедно не могли да надвият римските легиони, те били принудени да потърсят закрила в земите на своите съюзници прекосявайки водите на река Прут. Малка част от тях се насочили на север и се сляли с германските племена, за което споменава и епископ Вулфила. Огромният поток от хора избягали зад непристъпните Карпати и по земите североизточно от делтата на река Дунав, за да се спасят от сигурно робство. Това била мащабна и драматична хуманитарна колизия. В продължение на около триста години траките се опитвали да заемат обратно бащините си територии. Това карало племената, живеещи на север от река Дунав да нападат непрекъснато римските градове между Карпатите и Дунав, а траките от юг да нападат римските градове в Мизия и Тракия. По традиция както римляни, така и ромеи наричали тези люде варвари, а всъщност те носели името траки. Това не били никакви варвари, а изгонените от земите им най-стари обитатели - траките, които в съюз със сарматите колили и бесили римляни и ромеите в техните градове, за да не останат спокойни върху чуждите земи. Затова по-късно когато Симеон аргументира своята борба срещу византийците и в кореспонденцията с василевса, той изтъква историческите права на своя народ върху земи, които неговия народ живее от хилядолетия.
И тук изниква обяснението как се е формирал българския народ. Траките живеят извън подтисничеството на Рим в продължение на петстотин години във земите на сарматите. Един интегриран етнически, политически и религиозно-толерантен съюз. За тези триста години се формира етнос с различни културни сплави, но с общи и смесени езикови наченки. В него траките и сарматите са равностойни по брой. Аспарух тръгва към Мизия и Онгъла не от шамански прозрения или самоволно хрумване, а за давърне земята на своите съюзници траките, които му предлагат и своята бивша земя като обетована за настъпилите разделения сред номадите сармати.
Първата политическа стратегия за завръщането на траките в земите им е превземането на Рим - реваншът на траките за разбиването на тяхната държава и прогонването им от техните родни земи. Предводител е Аларих. Това гермаезично име носи своите германоезични корени и вече показва настъпила фузия между германи и траки. Карпатите са разделяли народа на траките на два големи лагера - северен и източен. Това била цената траките да запазят независимост извън пределите на Рим. С времето в продължение няколко столетия тези общности са търсели обединение, от което възниква и похода на Аларих.
От нападател Рим се превръща в победен. Това е теорията и логиката на историята, подчинени на всемирен вселенски закон - действието ражда противодействие.
Много интересен е походът на Аларих. Сякаш той агитира останалите траки по тези земи да се включат в битката за Рим. Очевидно походът е осъществил две задачи до достигане на крайната цел: пропагандна и освобождаваща. Ние не бихме могли да си представим друг случай на такава мощна военна сила, ако похода не е осъществил пропаганда върху поробените траки. Дори Рим в криза не би могъл да бъде сразен, ако срещу него не се опълчва патриотизма на поробеното население.
Когато слушаме трогателните слова как Рим като най-гордия цвят на цивилизацията потънал в руини от варвари, нека не забравяме, че това е удара на патриотизма и на прогонените от родните им земи.
Трагедиите причинени от Рим на толкова много народи, провокират най-мощната вълна в лицето на траките, които опожаряват Рим. За жалост пада Рим, а не самата империя.  По-късно с помощта на Аспарух, траките ще се върнат за да заживеят щастливо със своите съюзници в една обща народна маса.






Тагове:   как,


Гласувай:
2
0



1. koshikisan - Ентропията е съвсем нормално и е...
21.12.2009 02:26
Ентропията е съвсем нормално и естествено нещо, както и всичко обратно на градежа, просто няма начин освен цивилизационни да няма и деструктивни процеси. Реално те преливат един в друг и всеки оттях посвоемо е и потивоположното... Интересен постинг, но според мен емоциите, които личат между редовете са, как да кажа, малко в повече, поне за мен...
цитирай
2. koshikisan - Ентропията е напълно нормално н...
21.12.2009 02:32
Ентропията е напълно нормално нещо, както и всичко обратно на градежа. Съвсем естествено е цивилизационните и деструктивните процеси да се преливат един в друг, доколкото всеки от тях е частично и противоположното... Интересен постинг, но емоциите, които личат между редовете, са малко вповече, поне за мен...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 11406684
Постинги: 5227
Коментари: 10164
Гласове: 18559
Архив
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031