Нормалното и уравновесено възпитание на детето, изисква усилията и на двамата родители. Нарушенията в този баланс рефлектира върху личностната, полова и сексуална идентификация на подрастващия индивид. При това тук говорим само за застъпеност на ролите и осъществяване на двустранно възпитателно и присъствено въздействие.
Когато обаче единият родител е емоционално неревелентен (студен) или неприсъстващ във възпитанието и живота на малкото дете, тогава последствията са катастрофални. При това тук не става въпрос за емоционална уравновесеност или за съзнателно сдържани чувства, а за липса на любов или в най-драстичния случай за омраза. Това се случва често при родители с подчертано егоистичен характер.
Липсващия родител също е причина за разстроената идентификаия на детето. Често тази липса не може да бъде компенсирана от единия родител. Роля във възпитанието и липсващото родителско присъствие не би могло да се замести от хипертрофиралата любов на единствения родител. Още по-трудни и комплицирани са ролите на небиологичните заместители или на доведените родители.
В случай на липсващ родител, детето осъзнава неговата липса, усеща я, търси я и изгражда дори представа за липсващото звено, а е възможно да развие дори мечти за него.
Липсата на положителна емоционална връзка с единния родител, оформя негативни модели на реагиране в двете страни на взаимодействие. Това е причината за протрахираното присъствие на Едип-Електра комплекса дори в зряла възраст. Той само показва и е индикатор на враждебните взаимотношения, които са двупосочни. 
Вече можем да оформим причините за хомосексуалността: 1.) липсващ родител, 2.) родител егоист, 3.) родител неспособен на изграждане на позитивна връзка  с детето, в която има дефицит и дори липса на любов, 4.) протрахиран и задържан Едип-Електра комплекс в млада и зряла възраст.
Липсата на любов и позитизъм във взаимотношенията дете-родител, довежда до трайна липсваща представа за подобни взаимотношения, които индивида подсъзнателно търси да компенсира в последствие.  Задържаният в млада и зряла възраст комплекс на Едип и Електра, води до съзнателното му компенсиране в общуването извън взаимотношението родител-дете. Този комплекс е своеобразно мъчение за личността и препятства съзнателния преход на встъпване от незрялост във зрялост на личността.  А ако към този комплекс се прибави и внушеният в детството комплекс за малоценност, възможността за хомосексуална тендентност се засилва катастрофално. Тогава личността търси уважение, закрила, признание извън себе си и близките си, което несъмнено я поставя в слаба позиция. Често пъти оформянето на комплекса на Едип и Електра е невъзможно при липсващ родител. Те се оформят при непълноценна и негативна връзка на родителя с детето.
Строгостта често е символ на липсата на любов. Строгостта не е извинение за присъствие на любовта, нито е неин заместител. Израсналите в среда на любов и грижи индивиди, които можем да наречем глезльовци, които търсят от скука всевъзможни развлечения, също могат сами да тръгнат по плоскостта на хомосексуалността. Но при тях основен проблем е излишъкът от любов на родителите, тяхното преразглезване. Нормалната среда, в която се случва да има хомосексуални индивиди, не винаги е толкова нормална, колкото изглежда.
Майка, която е строга към дъщеря си, има резерви към това как се справя и реагира, не харесва характера й, критикува я, не я приема такава каквато е тя, рискува да тласне дъщеря си към хомосексуална връзка, особено ако дъщеря й преди това е имала неблагополучни връзки с момчета. Разбира се напълно е вероятно дъщеря й да си остане скрито хомосексуална и никога да не се развият подобни взаимотношения, но риска дъщеря й да не е щастлива е голям. Същата възможност съществува и в реципрочния случай. Баща, който непрекъснато е резервиран към сина си, враждебен е и е осъдителен, може да бъде причина за неправилна идентификация. Понякога вредното въздействие на бащата може да бъде компенсирано от друг близък, например дядо, който има добро отношение към внука си. Катастрофални са последиците ако майката и бащата са характеропати. Тогава детето е често на една крачка от опастността пред всяко изправило се на пътя му обстоятелство.
Оформянето на хомосексуалните желания и решения е съзнателен продукт на личността или несъзнателен продукт, пораждащ скритите форми на тези желания. Безусловни корените на подобни желания се засяват в детството и от самите родители, защото те носят отгоровност за формирането на децата в личности. Включването в хомосексуални среди закрепя инстинктивно породените желания, а отблъскването от обществото допълнително затвърждава появилите се хомосексуални модели на поведение. Обществото съзнателно усеща вредата за себе си от съществуването на хомосексуалността и традиционно отхвърля този начин на поведение и мислене като закономерно незрял, такъв какъвто е той в действителност от психологично гледище. Никой обаче не може да поеме отговорността за причинените щети на индивида - нито обществото, нито родителското тяло, нито личността, защото за изправяне на девиациите е твърде късно.
Естествено тук не можем да не включим и някои странични причини за подобно поведение като например влиянието на връстници с подобни наклонности, пребиваване в компании с наркоманни практики, водеща намеса на личните предпочитания. Във всички случаи можем да изключим теорията за генетична предразположеност за подобно поведение, особено когато природата на подобно поведение и емоции не води до по-висока адаптация и до оставяне на потомство.
Не следва да се мисли, че само отношението на родителите е ключово за развитието на определена форма на сексуална ориентация. Децата развили се в благоприятна среда могат да развият несъответна сексуална ориентация, стимулирани от други фактори и от други личности. Най-важен стимул е поведението и отношението на родителите както помежду си, така и с техните деца. В тази връзка дълбоката критичност на единия или двамата родители, често води до драстично ниска самооценка на индивида и е рискова за авторегулацията на поведението.
Доминиращо е желанието и потребността за задоволяване, а отключващ момент за несъответно поведение в сексуалната ориентация е първият път на задоволяване на сексуалните потребности. Оформя се импринтинг на поведението от първата опитност на индивида. Това е ключовото и най-дълготрайното събитие за целия живот на индивида. По-късни неблагополучия в сексуалния живот, разочарования от нежния пол, чувството на непълноценност в взаимотношенията и лошата самооценка, а така също и продължително пребиване в еднополови групи - работници, затворници, могат да се превърнат в допълнителни вторични стимули за превлключване към несъответна сексуална ориентация.

Dano saomeem da vazpitame v pravilnata posoka detsata si

Има и хомосексуалисти израсли в нормална семейна среда.

така е

Хомосексулноста е напълно нормално явление, но тук още се пречупва през една остаряла парадигма.
Много е трудно за хетеросексуалните да премат, че може да има и друг вид сексуалност и тя да не е патологична.
Не подвеждайте хората с тези глупости.
За повече информация
http://stalik.wordpress.com/statii/homoseksualnost-20-mita/

Глупости на търкалета щом е така обясни защо деца,които са израснали без дом и родители и са захвърлени в сиропиталища като навършат определена възраст се обвързват за човек от противоположния пол,защото има много такива.
Просто не можете да приемете,че хомосексуалността е нормално явление в природата и сами търсите причини,за да си обясните нещата,но се заблуждавате,каквото е писано това ще стане и да се отвращаваш от хомосексуалността,ако ти е писано ще се влюбиш в човек от твоя пол.
Лично аз не намирам нищо гнусно и отвратително в гейовете или лесбийките,но всеки е с различен вкус.

има всякакви случаи - най важното е, че българина на всичко, което не разбира и не му изнася казва глупости