Обганичната буря в нас вилнее по-силно от бурята, която виждаме през прозореца. Ние се ужасяваме от метеорологичана буря, без да съзнаваме силата и разрушителната мощ на органичната буря на емоциите. Нищо не може да спре тази буря. Естествено има хиляди начини да бъде спряна, но затишието пред буря отново остава да виси като дамоклев меч над индивида, докато бурята не изригне и не помете това, което има за помитане. Причините, които задържат емоционалните бури са главните виновници за извратената енергия на психичните явления- това са присихните процеси на подтискане, изтласкване, сублимация, комплексиране. Срамът и моралът оставени да действат като абсолюти и внесени отвън като готови формули в индивида, са основните виновници извиняващи процеси като изтласкване, комплекс и сублимация. Внушеното чувство на вина е огромен възпитателен дефицит, който не дава възможност за правилно отреагиране на нормални ситуации за човека. От тази гледна точка срамът е по-голям враг за психиката отколкото самия страх. Срамът поражда и отприщва огромни количества страх от присмех и страх от несправяне.  Срамът създава фон на нелогичо отреагиране на фона на нереални страхове. Дълбоко вкорененият срам е също толкова опасен и вреден като дълбоко вкоренения страх.
Изтласкването протича както в изнасяне извън съзнанието на положителни емоции, така и на отрицателни. То лишава съзнанието от морално или субектно срамни преживявания. Изтласканите емоции са потенциално умъртвени такива. Изтласкването поражда блокажите на съзнанието и прикрива следите на гузния психичен живот. Блоковете подтискат съзнанието и пречат на психическия синтез.Блоковете пораждат болести и ненормални състояния.