Постинг
16.12.2009 17:15 -
Обсесиите и свръхценните мисли окачествени като мисловен рак при здравия човек
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 1355 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 16.12.2009 19:24
Прочетен: 1355 Коментари: 3 Гласове:
4
Последна промяна: 16.12.2009 19:24
Дали ще си мислите за рак и той закономерно ще дойде, е същата лоша алтернатива, както и да не го чакате и той да дойде. Във всички случаи загубата на енергия и терзанията са огромни и в двата случая. В първият случай човек умира от страх преди ужасното нещо което очаква, въобще да му се е случило - терзанията са огромни. При канцерофобията самият субект не е наясно колко години могат да продължат самомъченията му. Във вторият случай ужаса от изненадата му е многократно умножен в сравнение с ежедневните мъки на хипоходрика. Шокът, парализата, неимоверно растящия ужас, интензивните страхови изживявания при вече наличната раковата болест напълно изравняват равносметката при ежедневното чакане при канцерофобиста.
Най-феноменалното сравнение, което можем да направим е, че рака не е не е само физическо и тъканно явление. То е и душевно такова. Можем да отидем още по напред и да твърдим, че има ракови форми на мислене. Нещо повече, самите мисли могат да бъдат ракови, тоест така да завземат мисленето и психиката, че да искат да бъдат безсмъртни. Такива мисли са свръхценните и обсесиите.Те са стремят да живеят за сметка на всички останали мисли, за сметка на индивида. При тях е налице стесняване на съвестта и съзнанието, тръбовидно стеснение на психичния живот, нереални желания за предотвратяване на прекомерната тревожност - това е едно от най-съкровенните желания на невротика. Като слепец той не знае защо се тревожи, не може да даде обяснение на вече приетите в себе си отговорности, именно защото е подписал себе си върху всички тях, но търси начин да не се тревожи. С други думи индивида изпитва тревожност, не може да даде обяснение защо се тревожи, но търси начини да не се тревожи.
Обсесиите и свръхценните мисли искат да бъдат по-живи от останалите мисли, да живеят за сметка на индивида, разрастват и желаят да се разпространят повсеместно. Поведениетона тези мисли напълно имитира поведението на раковата клетка.
Най-феноменалното сравнение, което можем да направим е, че рака не е не е само физическо и тъканно явление. То е и душевно такова. Можем да отидем още по напред и да твърдим, че има ракови форми на мислене. Нещо повече, самите мисли могат да бъдат ракови, тоест така да завземат мисленето и психиката, че да искат да бъдат безсмъртни. Такива мисли са свръхценните и обсесиите.Те са стремят да живеят за сметка на всички останали мисли, за сметка на индивида. При тях е налице стесняване на съвестта и съзнанието, тръбовидно стеснение на психичния живот, нереални желания за предотвратяване на прекомерната тревожност - това е едно от най-съкровенните желания на невротика. Като слепец той не знае защо се тревожи, не може да даде обяснение на вече приетите в себе си отговорности, именно защото е подписал себе си върху всички тях, но търси начин да не се тревожи. С други думи индивида изпитва тревожност, не може да даде обяснение защо се тревожи, но търси начини да не се тревожи.
Обсесиите и свръхценните мисли искат да бъдат по-живи от останалите мисли, да живеят за сметка на индивида, разрастват и желаят да се разпространят повсеместно. Поведениетона тези мисли напълно имитира поведението на раковата клетка.
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене