Всеки един човешки индивид се лажда в липси. Всеки поради тази причина има нужда от любов. В крокодилникът наречен семейство, всяко  от многото крокодилче се бори за любовта на големите си родители.
Няма съвършени семейства, които могат да да дадат всичко на своите деца. Няма и такива семейства, които отдават цялата възможна любов на своите деца. И причината, че няма идеални семейства е, че няма идеални родители. Всички те страдат от своите пороци и отдават своите човешки дефицити на своите деца, наред със своите приемущества. Поради това дори и най-осигурените, глезени и задоволени деца, каквито съществуват в едно детните семейства, на фона на материалните си придобивки, са лишени от емоционални такива. В животът не съществува готов идеал, който да се предаде на децата, защото всеки зрял човек прави избори, които го лишават от едно, но му печелят друго. Самият живот ни лишава от идеалните стандарти, които са него са бутафория и блъф.