Имената на селищата са свързани с ландшафта на местността, с характерни черти от обществения живот, съъ забележителни георгафски обекти, разположени в близост, с имената на основателите на селища или рядко с имената на известни личности и божества. Възможностите да има приемственост в имената на един и същи ойконим са така застъпени, както и в случаите, когато няма такава приемственост. При оронимите и хидронимите различните култури въпреки различията възприемат наследеното преди тях. 
Друга важна тенденция в ойконимиката е, че  за имена на градове и селища се избират лесни и добре изговарящи се имена, които ако не са първоначално такива търпят изменения в самите изговорни традиции, с цел по-плавното и лесното им изговаряне. Ежедневната употреба на едни и същи имена от множество хора, кара човешкия език да търси най-кратките и улеснени форми на базата на вече възникналите от културата форми. Най-драстични са смените на имената при смяната на две култури. Така например културното политическата докрина на гърците е асимилаторна спрямо траките, но същевременно дълбоко взаимстваща от тях думи, божества и култура. Поведението на Рим е свързано с политическа асимилация при сравнително запазване на културните идентичности. Политиката на траките спрямо келтите е асимилаторна, но пък тракийската култура взаимства общи елементи от мегалитната култура на келтите.  Политическата и културна асимилация на новозаетите територии на аспаруховите българи са ясно изразени. Тази културната асимилация спрямо местната топонимика е факт, заради огромните културални различия между българи и ромеи. Подобен политически, религиозен и културен ефект на асимилация се наблюдава между българи и османци, като единствената културна почва, съхранена чрез средствата на езика в рамките на 500 годиишно робство е в запазването на българската топонимика.