Макар съвременото човешко общество да не разбира феномена на мортидото и да го намира за непонятен, алогичен и нереален, в миналите епохи то е инструмен на царско-религиозната власт. Както владетеля, така и жреца са се позовавали на възможността да внушат мортидо на всеки член на своята общност в името на общото благо. Царят е изпращал воините си често пъти на сигурна смърт, жреците често пъти са възбуждали незаслужена омраза у непокорните членове на комуната, с цел да бъде съкрушена всякаква форма на съпротива и реакционизъм вътре в социума. Следователно мортидото, неикоренимия инстинкт към смъртта  и парадоксалната форма на личностно съхранение, а така също и суицида, са били приемани не като крайни явления, а като естествени процеси на социума, при това надлежно контролирани и експлоатирани от органите на властта.