Името Карнобат е име с неизвестен произход. По всяка вероятност то е свързано с народността капанци, които живеели в Североизточна България, но през Върбишкия проход често преминавали и юг от Стара Планина в околностите наземлището на Карнобат.
Една хипотеза свързва произхода на капанците с тракийските племена, населяващи в древността Североизточна България и по-точно с така наречените капнобати у мизите. Страбон разказва, че мизите от благочестие не употребявали животни за храна. Те живеели мирно и се хранели с мед, мляко и сирене, затова били наричани «богопочитатели» и насмешливо «капнобати»: «хранещите се с въздух» от гр. καπνος със значение "пушек", "дим".
Eдна друга хипотеза свързва името като производно от прозвището на хан Крум - Каран, но тя не обяснява етимологично цялото название, нито дава тълкуването на окончанието -бат.
Ето защо сегашната хипотеза е свързана с възможна транлитерация на името на племето капнобати от латински през старобългарски. Тъй като името на племето капнобати в своя латински вариант  е Capnobates, то неговото транслитериране в епохата на трайното попадане на Карнобат в българските земи по времето на хан Крум и цар Симеон Велики (в този момент се развива бурно и писмеността) може да придобие на кирилица именно звученето Карнобат.
При попадане в българско владение на сревновековната византийска крепост Маркели, възниква необходимостта от българско име. За период от 811 година, когато Никифор Геник използва крепостта Маркели за изходен пункт в нападенията срещу България и в същата година губи живота си, до 970 Маркели е българска крепост. Вероятно тогава е и първият опит от страна на българите да наименоват със свое име бившата византийска крепост.
За траките „капнобати“ споменава и Херодот. Според него те хвърляли зърна от коноп (kannabis) върху нажежени камъни, опиянявали се от дима и ставали „капнобати“ (ходещи по дима).
„Посидоний съобщава, четем у Страбон, че мизите от благочестие не употребяват за храна одушевени същества, а следователно, и добитък; те се хранят с мед, мляко и сирене и живеят мирно; затова и се наричат богопочитатели и капнобати. Той също говори, че има между траките и такива, които живеят без жени и се наричат ктисти. Те са удостоени с честта да ги смятат свещени и прекарват безгрижен живот”. Подобно религиозно направление възникнало и между даките; това са полистите или плистите, които Йосиф Флавий уподобява на еврейските есени. Есените обикновено не се женели, с изключение на някои от тях, които встъпвали в брак, за да добият деца. Между тях не съществувала частна собственост; имотите им били общи; и обедите им ставали общо. Занимавали се със земеделие, скотовъдство, пчеларство и със занаяти. Пазели и външна чистота, като често се миели и къпели.

Истината обаче е съвсем друга. Името Карнобат е турцизъм. Засвидетелствано е върху карта от 1820 като Karnabad. Името има персийски произход и много прилича на столицата на туркмения Ашхабад, което означава град на желанията и любовта.
В случая Карнабад означава много по-страшно и военнизирано име - от персийското رنا‎ (karnв) - военен рог за сплашване на противника и от персийскотоabad - град.
По същият начин е образуван и град Багдад  от Bhaga, a god of wealth и dad - дар и така Багдад означава град -дар от Бога, град на богатството и изобилието.