Човешкото съзнание е консервативен и ригиден инструмент. Интересен момент е обработката на събития с алогичен характер от човешкото съзнание. Именно като предварително установен и дисциплиниран от възпитанието мисловен инструмент, сънанието реагира на всеки алогизъм "отхвърлящо". Оказва се съзнателна съпротива върху неприемането и отхвърлянето на алогичното събитие или феномен. Особено силно въздействащи са алогизмите на реалността - това са реално случващи се събития, които затрудняват възприемането им от съзнанието, заради техни характерни алгични черти (като ярък пример може да се дадее смъртта на близък, която страдащия отчаяно се мъчи да отхвърли или побой на трезен мъж от пияница и ред други реални обстоятелства).
Алогизмите на реалността  прерастват в алогизми на на мисълта и поведението, и макар  често този механизъм да е обратен (вътрешните алогичи мисли се изявяват във външното поведение), индивида ги приема по този начин, заради нагласата да вижда нещата отвътре. Оказва се съзнателна вътрешна съпротива алогизмите да бъдат допускани без да бъдат подлагани на ножицата на цензурата. Ако ииндивида сам промени нагласите си, ако алогизмите са често явление или в резултат на съпътстващи явления или външни въздействия съпротивата срещу алогизмите бъде отслабена, тогава външни реални алогизми се загнезват като модели на отреагиране или създават такива в съзнанието и залягат в поведението на личността. Този процес изцяло зависи от опита и възприемчивостта на личността към подобно въздействие и допълнително се улеснява от съпътстващи живейски кризи, неблагопололучия, алкохолизъм и други форми на субстанциални и психически зависимости (адикции). Веднъж допуснати алогизмите формират съответен стил и начин на поведение, което не се подлага на логична оценка или цензура. Индивидът не ги осъзнава и те стават част от него