След римската инвазия на Балканите и превръщането на Тракия и Мизия в римски  провинции, строежа на нови градове продължил със същият устрем, както империята завземала новите територии. Двете - съзидателното и разрушаващото били силно преплетени помежду си, сякаш Рим играел ролята на октопод, готов да погълне всеки изправил се пред пътя му народ. Смилането на другите култури било деликатен процес. В случая с даките Рим или по-скоро император Траян запазил езика и културата им, но усвоил златото на Децебал, което било само по себе си фактор да се започне войната срещу него. Тази частична форма на културна асимилация личи и от имената на новите градове, които имали трако-римски названия.
Типичен пример бил град Даусдава, който по-времето на цар Дромихет се наричал Хелис, с покровител богинята Фосфорос, а в римски времена (възможно е римляните да са ограбили града), го нарекли Даусдава, от латинското деус - бог и тракийското дава - град - в буквален превод "Божествен град". За това наистина ни свидетелства гробницата на Дромихет в село Свещари, чийто кариатиди са много по изящни от други образци на кариатиди от древността.  
Други примери са град Мавродава от латинското mavrus- черен и тракийското дава - град, град Perburridava, производно от латинското per- и съседния град Burridava; град Crasalopara  от латинското crassum- дебел и тракийското para - селище; град Spinopara от латинското spina - бодил и тракийското para -селище.