Широка и необятна, евразийската степ благоприятствала разселването на номадските племена, усвоили и затвърдили скотовъдните си практики. Размерите на тази евразийска степ са огромни - от Унгария до Забайкалието, една наистина внушаваща територия. По средата тази степ е преградена от ниските планини на Урал, които са една условна преграда за свободното придвижване на племената. За скотовъдците номади тази степ е коридор за поселение и придвижване в търсене на нови местообитания, поселения и поминък. В най-северните части на Сибир народите на самоедите, угърите и юкагирите в условията на субполярен и полярен климат се препитавали с лов на магафауната. Това бил най-жестокият край на едно от най-едрите животни на планетата - мамута. Следвайки сезонните миграции на животното човек оцелявал с помощта на този див звяр на природата. Земите в предуралието останали пусти, тъй катотам животното най-напред било унищожено вероятно докъм началото на новата ера, в резултат на което от Камчатка и Беринговия проток до Урал племената се изхранвали от този величествен и пълноценен източник на храна - мамута. Едва малка част от животните успявали да се спасят в тайгата, но там умирали от гладна смърт или ставали още по-лесна плячка. Последния все още неразложен трух на мамутче е намерен през 1902 година. Липсата на писменост и устна форма на предаване на опита, както и смяната на един поминък и поселение с друг, е довел до пълна загуба на сведенията относно поминъка и практиката по ловуване на мамути. Някои от племената били така привързани към мамутите, които драстично намалели, че при своите номадски разселвания вземали със себе си бивни и строели с тях своите номадски колиби. Преди да бъдат напълно изтребени обаче, популациите на мамута довели до бърз демографски растеж на племената и увеличаващата се демографска плътност била естествена причина за начеващите разселвания - първоначално югагирите след затопляне на климата спрели своята миграция към Северна Америка. Беринговият проток от зимен заледен път се превърнал в море с два отдалечени бряга. Това накарало въпросните номади да се насочат на запад. Миграцията на юкагирите довела до формиране на самоедите, от своя страна при тяхното разселване те дали началото на угрите. След известен период на трайно поселение, тези ловуващи активно народи отново достигнали числен праг, който бил предпоставка за разселване. В същото време тяхното разселване било спряно от Урал и от обитаващите го фини, които заемали и териториите на Скандинавието. Като Северен народ с установен поминък, който нямал навиците да мигрира в търсенето на нови хранителни ресурси, фините навярно водели уседнал начин на живот. Все по-намаляващите източници на храна, както и миграция на юг по протежението на Урал дало няколко вълни на преселение на европейските степи. Задуралските племена усвоявали все по-усърдно скотовъдството и влизали в отношения с котраги, оногури и кутригури от Централна и Южна Азия, които пък водени от засушаванията на континенталния централноазиатски климат, къщо се привжижвали към евразийските степи, при това по-рано от северните племена, формирайки държавната федеративна формация на Сарматия. Проблемът на задуралските племена не бил в прекосяването на Урал, макар да били равнинни народи. Териториите на Урал и Предуралието били заети от северните автохтонни племена, които водели уседнал начин на живот. Непрекъснато развиващите се скотовъдни практики ускорили процесите на миграция особено при слизането на северните племена на юг, в резултат на което европейските степи посрешнали две вълни на миграция - на хуните през 375 г. и на аварите през 555 в северночерноморските степи и през 562 в степите на Централна Европа.
Не бива да забравяме, че придвижването на номадските народи било спирано както от високи планини, така и от непроходими гори като горите на Херциния например. Именно те в дълбоката античност били пречка за масовот поселение на Северна и Централна Европа, докато в Месопотамия мекия климат бил причина за процъфтяващи цивилизации, сменящи се една след друга.
Да се върнем отново към унгарците. Достигнатия праг на числеността на задуралските или още западносибирски племена довел до тяхното разселване в  в началото и средата на първото хилядолетие от новата ера. Равнинните номади на самоедите изтласкали угарите на юг в севернокавказките области, така че те станали съседи на сарматите и вероятно техни федерати. Аварите, заедно с угарите, уногундури, оногури, утигури, барсили и други, потеглили на запад на централната степ на Европа в днешна Панония и Великоморавия. Така в съюз със славяните, които приели в последствие и езика им, те формирали конгломератичния етнос на унгарците.