Във войните между съседските племена траките използвали съюзи с техните далечни родственици или племена. Така успявали да устоят на натиска на съседите. За нас е непонятно защо едонския цар носи името Гета, когато гетите живеят от двете страни на долното течение на Дунав. Възможно е траките да са наричали своите владетели с имена скрепяващи съюза на две премена. Така царят на племето е придобивал ново име или прозвище в интерес на политическия съюз и признателност към помощта и политическата лоялност на съюзническото племе. Тази тенденция не би могла да се засегне всичките разнородни тракийски племена разбира се, но е налице при даките. Така например Децебал, чието име често е превеждано в безсмисления вариант на "голямо дете" без някаква особена и логична етимологична концепция, всъщност носи името от съюза на племената даки и трибали от двете страни на Дунав, което е осигурявало тяхната успешна съвместна политика по тези земи въз основа на твърдите и неизменни мирни граници между тях (река Дунав).
Същата логика може да следва в името на Буребиста - основателя на първия дако-тракийски държавен съюз от 82 до 44 г. пр.н.е. Той умело отблъснал Гай Антониус Хибрида при Хистрия, в резултат на което черноморските полиси Калатис, Дионисополис, Томи и Аполония, приели Буребиста като техен протектор и плащали данък нему, съгласявайки се да станат част от неговото царство.
През 48 г . пр.н.е. Буребиста взел страната на Помпей в гражданската война в Рим,  резултат на което Цезар планирал да изпрати легионите си, за да накаже Буребиста. Към 44 г.пр.н.е. Буребиста умира, без да е сигурно дали е убит от заговор или в резултат на бунт, затова, че заповядал да бъдат изкоренени лозята. Негов пряк наследник е неговия жрец - Деценеус. Техните имена ще бъдат обект на разглеждането тук.
Буребиста е едно сложно по произход име, което често бива превеждано като "Борещ се с бурите". Евентуални други възможности са "победител на бурите" или "цар на бурите". Вероятно племето бури е цитирано от древногръцките автори като далечния северен народи бореи и хипербореи. А в контекста на сегашното разглеждане царят на даките Буребиста вероятно е носел името на произлизлия между бурите и бистоните политически съюз.
Интересен е и произхода на името на цар Деценеус (Deceneo, Deceneus) - предшевственика на Залмоксис. Първоначално той бил жрец на Буребиста, като след неговото убийство станал цар на даките. В епохата на все по-засилващо се римско влияние, Деценей успял да закрепи властта на даките в заетите от тях територии. Произходът на името на Деценео е сходен с този на Децебал и би могъл да се преведе като "новият дак", което както е видно след смъртта на основателя на държавата има действителен политически смисъл и подтекст и засвидетелства стремежа да бъде закрепена политически новата царска власт. 
Не е толкова лесно разчитането на името на Децебал - краля на даките, който губи в крайна сметка битката с римските легиони на император Траян. Ако приемем, че политиката на царете е била да приемат имената на своите политически съюзници, то името Децебал е възможно да има за свой произход съюза между даки и трибали, което в контекста на политическата обстановка на Балканите е съвсем резонно обяснение. Името Децебал следва да се приеме като "цар на даки и трибали". Междувременно нарастналата мощна римска инвазияпо земите наюг от Дунав е била ясна и сигурна причина за оттеглянето на трибалите през Дунава и сключване на федерат с даките. Победата на Децебал през 85 г н.е. над управителя на Мизия Елиан по времето на Нерон за изконно дакийските територии на устието на Днестър, е причина Домициан да раздели северните области на Балканите на Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове (Свищов).
Няма останали сведения за политическото поведение на трибалите след превръщането на Мизия в провинция на Рим през 15-29 г.н.е. Това е било едно от най-мощните и влиятелни племена образувало силното царство Трибалия на територията на днешна Северна България. Не непразно Домициан разполага новата столица на Долна Мизия - Novae в центъра на владенията на трибалите и на мястото на техните миграции през Дунав. Това е с цел да се овладее тяхната сила и мощ. Трибалите са тези които предизвикват едни от най-силните съпротиви на границите на империята и довеждат до една стабилна съпротива в своите земи с помощта на даките. Непрекъснатите набези на трибали и даки върху римските колонии като Бонония, Рациария, Алмус, Ескус, Димум, Нове и др., вероятно кара римляните да консолидират политиката си върху офанцива на северните територии на Дакия.
В случая с царя на едоните - Гетас, името на владетеля е възможно да е резултат от династичен брак на владетелски фамилии от двете племена - едони и гети.
По същият начин можем да обясним името на царя на трибалите Сирм, който вероятно олицетворявал или сам е постигнал политически съюз със сарматите. Цар Сирм  е този, който успешно спира Александър Македонски да нахлува в земите на трибалите.
По потвърдени данни сарматите на ираноезично номадско племе, заемало земите от река Днестър до Фанагория, Меотия и Кавказ, но също така влизали в широк съюз със даките и това може да е основание да смятаме, че те са преминавали на север от Карпатите и още в древността са достигали земите на Панония и Херциния. Все пак подобна територия на сарматите не е отразена на картите за земите северно от Карпатите. В действителност обаче доказателство за присъствието на сармати Панония е самата столица на дако-сармато-траките - Сармизегетуза.