Авторска статия на Димитър Георгиев - Даков

В турски документи от 16 век Вършец съществува под името Виришниче. В този смисъл имайки предвид задължителният елемент, че топонимите са подчинени на трайни и съществени особености в ландшафта на града, можем да уточним и правилния произход на наименованието на града. И двата случая със старото и ново име на града, двете наименования се явяват синоними относно една и съща характерна особеност на града - неговото специфично разположение. Именно географската локализация на населеното място под ясно изразения старопланински връх Тодорини кули с неговите четири малки възвишения, най-високото от които е 1785 м над морското равнище. Тази географска особеност на населеното място е пряко свързана с името на селището. Българското име Виришниче е умалително съществително, производно от глагола "вириш" със значение издигаш, възвисяваш. В този смисъл старото име Виришниче е синоним и аналог на сегашното ме на града Вършец, което умалително съществително име на думата "връх" - вършец, което е със превод на вършецът, връхчето.  
Доказвайки ясно топонимиката на града с ясните особености на неговия географски ландшафт следва да се отхвърли възможността името на града да произлиза от глагола вършея, който има коренно различен семантичен контекст.
В българската топонимика съществува още едно аналогично наименование на най-високия връх планината Лисец в Кюстендилско- Връшник.  Вършец и Връшник са две аналогични имена за имена на планински върхове, едно от които е залегнало в име и на селище.