Като започнем от произведението "За буквите", което всъщност е с изопачено име и реално се превежда със заглавието "За посменостите", преминем през "Похвално слово за Симеон" и се стигне до "Азбучна молитва" и още ред други произведения, мжем да направим без резерви генералния извод, че най-старата българска писменост е тотално фалшифицирана като авторство и контекст, но това, което е най-притеснително е, че ние дълбоко можем да се усъмним върху промените в съдържанието, целящи промени в посланията. Промените засягат както конкретни исторически личности, упоменати в произведения - например Симеон е заменен с Светослав в "Похвално слово за Светослав", така и специални вметки, в които се говори за "славянски народ" и това е пряка фаршификация от позициите на панславизма. В действителност в старобългарските произведения не може да се говори само и единствено за славяни, защото те не са монополен етнос във формирането на българската народност. Странно е как българските автори ще говорят през 9 век за славяни, когато те самите са част от българския народ.
Всички тези промени са станали със знанието и съгласието на наши лингвисти, краеведи, литературоведа и ред продажни души, заангажирани с прякото осмисляне и анализ на текстовете и произведенията на старобългарската литература.