Една истинска случка за непредпазливи туристи, които търсят единствено красотата на природата, без да подозират за нейната суровост и възможна безжизненост. Макар доста време да е отделено на глупавото реагиране на заблудените туристи, филмът никак не спекулира с изкуствени и фантастични ефекти, за което можем наистина да сме благодарни на реалистичната гледна точка на авторите на тази продукция. Показани са всички възможни безразсъдства на палавите туристи, които ни най-малко подозират, че грешките в природата, за разликата от грешките в обществото се наказват моментално и подобаващо.
Това е по същество един смислен филм, тъй като завършекът му осмисля всички грешки на героите до момента, в които нямаш право на реванш.

това е поучителен филм и изключително тежък за гледане. смощи го изгледах, но все още е в съзнанието ми. пресъздадени са житейски моменти, които човек не би могъл да предвиди и затова смятам, че всеки турист или просто любител на природата би могъл да се замисли за това какъв риск поема, предприемайки подобни авантюри. филмът е тежък и не го препоръчвам на всяка цена.

Ако вълшебната красота на Рая можеше да се комбинира в един образ, заедно с ужаса и страха, които символизира Адът, то това несъмнено би бил Големият каньон на Аризона.

Може би няма на Земята по-величествена и по-зловеща гледка от тези близо два километра дълбоки, отвесно спускащи се пропасти, издълбани от река Колорадо в продължение на 466 км дължина, ширнали се на около 30 км пред погледа ти, покрити с борови гори, кактуси и кипариси, вълнообразни, червеникаво-сини скални релефи, пренаселени с пуми, елени, скорпиони и гърмящи змии.

За племената хопи и навахо Големият каньон е сакрално място, което боговете избрали за своя градина. Но което и орисали също да бъде гробница за човешкия род. Според легендите, битуващи и до ден-днешен сред местните индиански племена, каньонът е обител на духовете „качина” или тези, които не само даряват благоденствие и живот, но така също и ги отнемат.

„Каньонът, приятелю, е много красив, но също както всяка хубост, той е и много лъжовен”, споделя доайенът на рейнджърите от района Франк Джестер. Франк е бивш военен. Той е роден в Бронкс, Ню Йорк. Участвал е в улична банда, на 19 години е трябвало да избира или в затвора, или да отиде да се бие във Виетнам. Франк не се поколебал и избрал второто.

От близо 17 години Франк е пенсионер, но всяко лято го викали да помага на младите си колеги. Този сезон обаче му е последният, споделя ми той. Франк, който се е сражавал цели девет години в джунглите на Виетнам, признава, че все още му е трудно да определи кое е по-опасно – дебнещите от засада виетконгски партизани или ширналият се огрян от слънцето каньон.

„Много хора, подмамени от красотата на каньона, бързат да слязат в него, да го опознаят, да го докоснат по-отблизо, без изобщо да подозират, какви клопки им готви тази прекрасна на пръв поглед бездна”, разказва Франк.

източник - днес бг