Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.12.2009 02:33 - Психология и общуване на малките човешки групи
Автор: apollon Категория: Изкуство   
Прочетен: 8569 Коментари: 2 Гласове:
4



Alegro-author

Особеностите-
Проследявайки моделът на изграждане на малките социални групи ние
сме способни да изградим на тази база точен модел на всяка една
по-голяма група, защото тя ще е едно цяло от множество по-малки от
нея социални групи.
Но за да можем да формираме точен и детайлен модел на социалната
група като цялост и отделна единица от цялото, се налага да
разгледаме преди това групата като среда и фактор на общуването и
неговото определяне.
Социалната група е с онези размери, които се налагат от нейните
членове. Определя се самата й големина и по факторът на сравнение с
други групи и техните размери. Тоест нейната големина е понятие,
което поставено в различни съотношения е неточно понятие- би могло
при сравнение с по-малка група да е в положението на по-голяма и
обратното.
Самите членове на социалната група са обединени от обща дейност,
намират се в условия на непрекъснато общуване от типа на “лице в
лице” и са свързани помежду си със система от лични и групови
отношения, регулирани от наложените норми в групата и от личните
наложени норми, които всеки отделен индивид налага сам на себе си.
Социалните групи имат профилен характер, за който определящи са
няколко важни фактори, които създават всяка група, като отделна
малка система, която е затворена дотолкова в себе си, колкото е и
отворена към някоя по-голяма от нея, но създадена от други
еднотипови групи.
Елементите, които ни дават обща и частна представа за всяка група са
следните:

Механичният модел.
Всяка група има своя йерархия. Мобилността в нея се определя от
груповата воля, от волята на отделните индивиди в нея и от това,
което създава тази воля. Тоест йерархията е една. Не настъпва
промяна в нея, но условието, което я създава и което може да промени
вида на нейните структури е желанието тя да бъде победена, да бъде
променена. Всеки един човек, който е част от една йерархия, има
амбицията да се изкачва в нея. Всяко ново ниво, което той е преминал
в стълбата на издигане, е ниво, което му позволява да променя и
самата система.
И ако личната воля на този човек му даде достъп до последното
възможно за него постижимо ниво, то той вече малко или много е
променил всеки елемент в системата.
Друга общо механична характеристика на групата е общата цел и
интереси. Те определят общите черти на групата, но това, което може
да я разграничи от някоя друга група, която има подобни цели и
интереси, е вътрешната среда на общуване.

Органичен модел.
Този модел се разглежда, като характеристика на общия организъм.
Тоест групата в своето изходно начало е млад организъм, който се
заражда от идеята да бъде създаден. Ако тя бъде реализирана, този
организъм започва да се формира със своите особености, белезови
различия, индивидуални темпове на развитие според средата и според
собствените му способности да е изменчив и приспособим. Всичко това,
независимо в коя по-късна фаза, е определящо за оцеляването на
организма. Ако балансът се наруши и равновесието престане да е
пластично, то природните закони налагат разпадъчна структура на
общуване и поведение. Но важно е да се отбележи, че тя може да
настъпи и ако се изгради лош модел на система на йерархията, който
води до разпадане, дори и ако организма се намира в своето най-силно
и жизнено развитие.
Тоест частичката “НИЕ” се разгражда до “АЗ!”.

Видове общуване в групата и поведенчески модели.

Видове общуване в групата
Видовете общуване в групата са разделени на междуличностни, така и
се разделят на “групи в групата”. Те се определят от личните
потребности на всеки отделен индивид, а цялото се създава от
близките потребности на няколко отделни индивида. Процесите, които
градят общуването са главно няколко линии- комуникационни процеси
(обмен на информация), процеси на взаимодействие (всяко едно
общуване предизвиква обратна реакция-отговор в поведението и самото
възприемане на събеседника/събеседниците) и др.

Комуникативни процеси.
Обмяната на информация е водеща в общуването в групата. Тя го
създава. Но и всяка информация има своя характерна специфика, която
в различна среда може да породи разпадане или изграждане на лични
взаимоотношения, до разпадане на цялата първична група и до
създаване на други вторични или до обединяването на няколко вторични
групи в нова първична.
Плановата структура на създаване на общуването и комуникацията
следва един първоначален модел:

-Главна потребност е създаване на социална и лична идентичност в
групата, т.е. отличаване от останалите и желание за
самостоятелност.

-От горната потребност се поражда и потребността за активност. Чрез
нея се налагат личните позиции, но и приобщаване към груповия модел.


-Мотивизационната потребност се появява в процесът на възникването и
обособяването на горните два процеса. При мотивацията се забелязва
механизма, който условно можем да приемем, като “приемане на външни
дразнители и отговор на вътрешни потребности”. Но не можем да
твърдим, че има наличие на мотивация, ако тя преди всичко не е
възникнала в дадената среда. Тоест нуждите за комуникация не са
удовлетворени или незадоволително недостатъчни.

-Критичен процес. Той поражда мотивацията в границите на собствените
желания, разбирания и приемане. Критиката на групата или на отделен
индивид довежда до промяна в общуването на индивида, към който е
насочена. Тук е независим факторът, който определя дали критиката е
правилна или не, възприета от индивида или не. Този механизъм важи
както ако групата наложи критика на индивида, така и ако критиката
се отправи от индивида към групата.

-Нормативно действие и аспекти на общуването. Малко или много те се
налагат от самата група. Съгласието с тях или несъгласието са
отделни характеристики на модела. Според наложените норми те са
винаги скрити за групата. Скрити са, защото влизат в конфликт с
нормите на общуване, а това може да доведе от игнорирането на един
или няколко индивида в групата и тяхното изключване от нея.
Но тази прикритост на общуването води отново до отрицателна
атмосфера в групата. Самото несъгласие поражда пасивна или пряка
агресия, която разпада групата, дори и ако външно тя е цялостна.
Оттук можем да изходим с анализ- дали нормите в групата са
необходими, за да има структура на общуването или тя създавайки я го
руши отвътре?
Според мен, наложителното налагане на норми в общуването е
необходимо, за да има общуване.
Ако тези наложени норми ги няма, то не трябва да говорим за правилно
общуване, защото за всеки човек то е различно- с агресивен пряк или
пасивен модел, с пряк или пасивен конкурентен отрицателен аспект и
т.н. Наложената норма на общуване не игнорира и не изключва
действието на тези взаимоотношения в общуването, но ограничавайки ги
намалява тяхното действие и проява. Нормите в общуването намаляват
динамиката на събитията, но не могат и не трябва да я спират, защото
без динамика не може да има реално развитие, а само дегеративен
застой.

Поведенчески модели.

Поведенческите модели в групата могат да водят началото си както от
общуването, така и да налагат началото на такова. Двете звена са
свързани с непрекъсната цикличност и затвореност.
Различните типове модели на поведение са в различна степен изразени
според типовете на поведение, които ги пораждат, но се срещат като
наложен фактор във всеки един индивид, който е част от групата. А
доминиращото общо поведение и подтискането на друго довежда до
общата характеристика на самата група.
Има няколко главни модели на поведение, които ще си позволя да
засегна и ще се резервирам да засегна онези модели на поведение,
които изхождат от първоначалните, защото те са само различни по-сила
сателити.

-Конкуренцията. Тя възниква винаги и при всеки индивид, когато има
една обща цел, едно общо желание, което всеки иска да достигне сам и
да има само за себе си. Тоест при наличието на общ “ресурс”, към
който се стремят няколко индивиди или групи. Или когато той е в
недостатъчно количество, а количеството никога не е задоволително,
ако интересите спрямо него не се ограничават в тясна граничност.
Конкуренцията се проявява за доминираща роля, за което се иска
власт, сила и воля, които да се налагат над останалите такива на
другите конкуренти.
При силната конкуренция или така наречената отрицателна конкуренция,
един или няколко по-слаби конкуренти отпадат или силите им стават в
толкова минимални граници, че те реално вече не представляват важен
фактор.
Положителна конкуренция можем да наречем онази, при която групата
чрез елиминирането на слабите звена в себе си става по-силна,
по-приспособима към измененията на външни или вътрешни фактори и
въздействия. Тя е положителна и за всеки един индивид част от
групата, и за цялата група.
Но границите на конкуренцията се налагат от вече посоченият
фактор-нормативни действия.

-Паразитно поведение. При него в групата един индивид “живее” за
сметка на друг. Тоест един сравнително по-слаб член на групата е
защитен от някой, който е по-силен от него. Важно е да се отбележи и
че цяла една група в своето поведение може да има паразитно
поведение спрямо друга по-силна и по-голяма група. В тези случаи
“паразитното поведение” изключва” самостоятелността си и се превръща
в сателитен спътник, който има стабилност, която идва “отвън”, а
всяка една такава стабилност лишава баланса “отвътре”. Всеки един
момент може да доведе до разпад на поведението и общуването и
съответно до разпад на групата.

-Хищничество в поведението. То се проявява от група към група, така
и от индивид към индивид в дадена група или между двама индивида от
две различни групи.
В какво се изразява “хищничеството в поведението”?
Като начало то бива пряко и непряко. Защитно и агресорско. А самото
то е възникнало от горния фактор- този на конкуренцията.
Пряко хищничество е, когато елиминирането на един индивид от друг,
като интересите тук играят решаваща роля. Норми на поведение рядко
се наблюдават при този тип на поведение и общуване.
Това, което го различава от непрякото хищничество, е, че при него се
спазват наложените норми на общуване и поведение, което не елиминира
проявата на хищничество, но то е ограничено в дадени граници.
Хищничеството може да бъде защитно и агресорско. Както в поведението
ни, така и в общуването ние можем да предизвикаме с едно агресорско
поведение в отговор защитно и обратното.

-Аменсализъм. Това е поведение, при което взаимоотношенията в
групата и между групите се градят на отрицателните действия на
едната страна в/у другата, като тя не е засегната.
Тоест можем да приемем подобно поведение, като отрицателно поведение
на една по-силна група спрямо една по-малка. Поради това, че силите
са с различни показатели- малката група не може да неотрализира
отрицателното влияние на по-голямата. И ако отнесем случая към
частността- групата имайки отрицателно въздействие спрямо
поведението си и общуването спрямо един индивид от нея или извън
нея, то той не може да неотрализира нейното отрицателно въздействие.


-Коменсализъм. Този вид взаимоотношения се характеризира с това, че
дадени поведенчески действия допринасят за развитието на индивида в
групата или на самата група, като тези поведенчески действия биват
породени от взаимоотношения с по-голяма и по-силна група.
Тоест по-малката група защитава своите позиции, налага се, развива
се и т.н. благодарение на по-голяма група, за която развитието на
по-малката не е нито отрицателен, нито положителен фактор.
Или ако го отнесем към частността. Отделният индивид в групата
развивайки се не предизвиква конкурентен характер на общуване спрямо
околните и самата група, като по този начин той може да използва
тази пасивност, за да се развива самостоятелно използвайки позициите
си в групата.

-Мутуализъм или още симбиоза. При това общуване и поведенческо
действие и двете страни имат полза. По този начин няколко групи
могат да дадат първичност на нова или няколко индивида да дадат
началото на една група.

-Неутрални взаимоотношения- неутрализъм. Самото название на тези
поведенчески взаимоотношения дават представа за самите себе си. Те
са изключително важни в своята роля, защото при постигането им не
могат да се появят отрицателни фактори, които да разрушат самата
група или някое от звената й.
Но и трябва да се отбележи, че този баланс може да се разпадне във
всеки един момент, затова нетрайността му е твърде крехка и
нетрайна.



Гласувай:
4
0



1. apollon - falkenbach
03.12.2009 02:51
бщественото развитие и социалната практика доказват важността на малките групи за рационалната организация на труда. Социалнопсихичният климат в малката група се признава за един от водещите фактори на производителността и качеството на труда. По тази причина трябва да се отделя по-особено внимание на малките групи…Възникване и развитие на интереса към малките обществени групи

Психологията на малките групи се обособява като основен раздел на социалната психология в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Особено интензивно тя се развива след 20-те години на миналия век.

През 1891 г. френският лекар и социолог Гюстав Льобон публикува своята книга “Психология на тълпата”. В нея той дава прецизна интерпретация на малките социални групи. Предвестник на теорията за малките групи е Хенрих Хънт, който акцентира върху ролята на отношенията в групите и техните трудови (дейностни) резултати.

Елтън Мейо отделя специално внимание на емоционалните, безсъзнателните фактори, влияещи върху взаимодействието между хората, включени в малки работни групи. Според Мейо групата представлява един микромодел на обществото, към който тя се стреми, за всеки един от включените в нея членове. В тази връзка лошите отношения между работници и администрация водят до социални конфликти и понижаване на производителността. Добрите отношения – обратното. Но практиката доказва, че тези добри отношения са изключително редки и ако ги има, то това е, защото практически администрацията не използва властта си срещу работниците. Когато това стане, тогава възникват противоречията.

Според Джейкъб Морено постиженията и проблемите в обществото са в резултат от начина, по който са формирани неговите многобройни малки групи. Когато те се формират по симптатия между членовете ґ, тогава проблемите отпадат и се разкриват переспективи за успехи. И обратно, когато малките групи се формират на административен, икономически или друг насилствен път, тогава възникват предпоставки за недоразумения и конфликти в обществото.

Психологията на малките групи има многобройни критици и подръжници. Като най-яростен противник се изявява Карл Маркс и неговите съмишленици. Всички те омаловажават значението на малките групи, като насочват вниманието си към организирането на големи социални групи, класи, партии.

Същност, структура и функциониране на анархистическите групи

По своята същност анархистическите групи са неформални. Състоят се и са създадени от хора, които следват идеологията на анархизма. Тези хора под влияние на общата си цел създават сами групите и се самоорганизират. Не се допуска външна намеса в работите на групата и решенията, които тя взима.

Анархистичните групи се характеризират с пълно зачитане гласа на всеки член на групата. Решенията се взимат с постигане на консенсус от всички членове. В тези групи няма ясно изразени лидери, защото същността им е базирана на равенството.

Повечето анархистични групи са децентрализирани и са отворени за всеки. При тях влизането и излизането от групата е свободно, както и участието във взимането на решения. Всичко става на доброволен принцип. Този тип групи и организации разчитат на морала на членовете, които ги представляват. Ако този морал бъде следван стриктно от всички, то се създават переспективи за развитие. Ако има деморализиране на членовете ґ, взимането на решения става трудно, нещата дълго тъпчат на едно място и са възможни конфликти между членовете.

Централизираните анархистични организации обикновено са такива, които са съсредоточили дейността си пряко срещу държавния апарат, а другите дейности – екологични, борба за защита на животните, антифашистки и антикапиталистически – остават на заден план. При тях има здрава дисциплина и достъпът е ограничен. Анархистическите групи преминават към централизация при наличието на опасност. Повечето са въоръжени и извършват строга конспиративна дейност. Решенията при децентрализираните и централизираните анархистични групи се взимат по един и същи начин и няма принципни разлики помежду им.

Повечето анархистически групи, които не се занимават с основния проблем на анархизма – борбата срещу държавния апарат и подготвяне на въоръжена безвластническа революция, – са временни и дейността им бързо угасва, защото не са обвързани достатъчно с идеологическите идеи на анархизма. Постоянни са онези анархистически групи, които са продължители на анархистическото движение и носят в себе си историята и пролятата кръв на борците за свобода.

В повечето анархистически организации има клики. Тези клики представляват анархисти, които имат свое виждане за развитието на групата. Обикновено това са узрели политически хора, които са достигнали до изводи, които основната част от групата не е стигнала. За да не се бъркат в свободното й развитие, съзаклятниците се заемат с отбраната на групата от външни намеси и въздействия и действат като регулатор във взаимоотношенията вътре в групата, а и между групата и нейните врагове.

Съзаклятническите групи се появяват още в древността. Първите чисто анархистични съзаклятнически групи се създават през 19-ти век от Сергей Нечаев и други руски революционери. Противоречивият „Катехизис” на Нечаев, към когото Бакунин отправя доста критки, публикуваме тук със съкращения. В България първите съзаклятнически групи на анархистичен принцип са създадени в борбата за национално освобождение и са насочени срещу Османската империя. Анархистическото движение в България винаги е било свързано със съзаклятнически клики. Масово съзаклятнически клики е имало допреди 1944 година. Най-известната, може би, такава група е тази на Солунските атентатори – „гемиджиите” – чиито вътрешни отношения са сравнително добре разкрити в спомените на двамата оцелели Петър Манджуков и Павел Шатев. След този период има само няколко опита за създаването на такива.

Обикновено членовете на анархистическите групи и организации не подозират съществуването на съзаклятията. Научават за тях едва след като разбират какво са извършили. Именно анархистите-съзаклятници остават в историята и градят анархистическата традиция. Повечето от тях остават незнайни и недооценени, но това се дължи на желязната им дисциплина и конспирация, която спазват. Макар да съзнават, че са обречени от историческата си съдба, тези хора са солидарни, сплотени и винаги жертвоготовни. •
цитирай
2. apollon - Лили Барутчиева
03.12.2009 02:53


Социална адаптация

Лили Барутчиева - фирмен консултант
Жената и сексаСоциална адаптация и конформно поведение

Поведението на човека е социално обусловено. Това твърдение произтича от факта, че всеки човек живее в обществото и се формира в и чрез него, разбира се това въздействие е във всички случаи опосредствено - човек се намира постоянно в малки социални групи, които оказват влияние върху него и където той извършва своята дейност. Както е многообразна човешката дейност, така многообразни са и обществените взаимоотношения.


Динамика на личността обхваща факторите или силите, които определят развитието на личността и нейното приспособяване. Развитието на личността се свързва с развитието и удовлетворяването на потребностите и адаптацията.


Основна цел на социалната адаптация е :

1. Усвояване на начини за поведение;

2. Постигане на самоутвърждаване и личностна реализация За разбиране на проблема се подчертава значението на адаптивните възможности на личността в ситуация на фрустрация, депресия, конфликт и стрес.

Фрустрация - няма единство - налице са различни схващания за фрустрацията, като: 1. ситуация; 2. преживяване; 3. състояние; 4. поведение.
Приемаме, че фрустрацията е сложно преживяване, предизвикано от събитие, което бива субективно преживявано от фрустирания като Загуба, заплаха относно получаването или запазването на значими за него ценности или блага. Фрустрацията се обуславя от личностно-обективната ситуация и особеностите на личността. Реакциите на фрустрирания са: адаптирани и неадаптирани. Неадаптираните надхвърлят фрустрационния толеранс. Честите фрустрации могат да доведат до формиране на отрицателни черти на поведение, до повишена възбудимост, до агресия.

Конфликт - противоречие, сблъскване. Конфликта е трудно разрешимо противоречие, свързано с остри емоционални преживявания. Той е борба на противоположни тенденции в една система и бива: вътрешноличностов (вътрешен); междуличностоен (в диади)-съпрузи, двама приятели, майка и дете; - междугрупов.


Най-изследван е вътрешноличностовият - стълкновение между "равни по сила, но противоположно насочени интереси, потребности, .влечения.
конфликтът включва 3 основни момента:

1. привличане - привличане: две в равна степен привлекателни, но изискващи противоположни действия алтернативи; същества - два изключващи се обекта с положителна валентност (привлекателност). Магарето на Буридан - две купи сено (първо от коя да яде...И умира) ;

2. отблъскване - отблъскване: има два обекта, които в еднаква степен са непривлекателни и в най-добрия случай се избира по-малката от двете злини;

3. привличане - отблъскване: конфликтната ситуация се изразява в това, че една и съща цел се оказва за индивида притежаваща в равна степен привлекателност и не. Този конфликт е амбивалентен (непривлекателен). Конфликтът става реалност, когато е възприет и осъзнат като такъв.
Всеки човек участва не само в една обществена групировка, а в няколко както едновременно, така и последователно. В тях той изпълнява различни социални роли. Те имат значение за формиране на неговата личност. Всеки човек се стремя към самостоятелност в мисли и действия, а понякога се чувства неудобно, когато остава изолиран от начина на мислене и действията на околните.


Групата има универсален характер спрямо човешкото съществуване. Всеки се ражда, живее и умира в групи. Понякога благосклонна, друг път враждебна, в съзвучие или борба с нея, ние изграждаме себе си. Един от пътищата за осъществяване на влиянието на групата върху индивида е така нареченият конформизъм. Конформизъм има тогава, когато се фиксира. конфликт между мнението на групата и мнението на индивида и този конфликт се разрешава в полза на групата. Конформизмът в норма е естествен начин на изработване на позиция при недостиг на информация и достойнство на човешкото социално мислене. В конформизма се предполага едновременното действие на два механизма: нормативното социално влияние - натискът на другите и информационното социално влияние - социалното сравнение.


Групата създава предпоставки за психичното здраве на индивида. В нея става и цялостното формиране на човешката личност. Социализацията на личността, чийто субект са другите, е възможна и практически се извършва само в групи. Тук преминава и вторичната социализация ­адаптацията, когато това се наложи при смяна на средата, промени в личността или други причини. Тук се открива и коригира девиантно поведение. Отделянето на индивида от обществото има деструктивни последствия: социалната изолация от най-ранно детство води до умствена недоразвитост.


Две от състоянията на взаимоотношенията между личността и групата са адаптацията и конформизмът.


Както много други термини в психологията адаптацията има множество значения. В основата на всички значения е смисълът, който означава приспособявам се, нагаждам се. Адаптацията има две разновидности:


- генетично обусловена - тя се нуждае от много дълъг период, нуждае се от поколения за да се осъществи.
- фенотипна адаптация- промяна на индивида в резултат на присъствието на постоянен, нетравмиращ, не изморяващ стимул или при продължително отсъствие на обичаен Ханс Селие предлага понятието “общ адапционен синдром” за да означи част от човешките, типични реакции в отговор на заплашителни сигнали, идващи от околната среда. Този синдром се развива след продължително действие на някакъв физически (студ), физиологиечски (отрова) или психологически ( разделяне от майката) неблагоприятен фактор.Той поддържа становището, че последователността на събитията , които следват продължителния стрес са тревога, съпротива, изтощение и смърт. В социалната психология се анализират три основни форми за оказване на влияние върху индивида: конформност, подчиненост, покорство.

Конформност е когато индивида променя своето поведение в резултат от принудително придържане на наложените му социални норми.


Подчиненост - реализира се директно от индивидите, а не от груповите норми. Включва усилията на някои да променят поведението на други хора чрез преки изисквания или различни тактики.


Покорство - когато даден индивид просто заповядва на други да променят поведението си по определен. начин. По правило издаващият заповеди има различни средства за усилване на подчинението - разполага със силите на властта, наградите и санкциите за постигането на желаната цел.
Почти липсват експериментални изследвания в тази област, а без разкриване на психическите особености на конформизма не може да се осветли цялостно психологията на групата и личността - един от най-актуалните социално психологически проблеми на съвременното общество. Човек съзнателно или не се приспособява към широко разпространени мнения и действия.


Не само индивидуалните особености определят степента на конформизма. Той зависи и от това, доколко обществената среда представлява групировка от референтен тип, Т.е. с която индивидът се чувства най-тясно свързан и я цени. Конформизмът се отличава от социализацията, която се осъществява в процеса на възпитанието със съзнателното и активно участие на човека.


Заслугата на с. Аш е в разработената методика на "подставената" група, която действа в таен сговор с експериментатора за противоречиви на очакваните отговори /конфликтна ситуация/.Ролята на подставената група в експеримента, се състои в това, че тя може да повлияе върху отговорите на експериментираното лице.


За Аш - Ефектът от влиянието на групата върху индивида е голям - конформизмът е отстъпване от личните позиции и заставане в съгласие с груповите, под влияние на последните. Той предполага приспособяване, подчиняване, отказване от собственото мнение за сметка на приемане на груповото. Опитът му да намери обективни показатели за степента на влиянието, което индивидът изпитва от страна на групата, е положителен момент в психологията и представлява принос в изследването на малките групи - постоянна микросреда, в която личността се формира и развива и чието влияние несъмнено изпитва.
Т. Шибутани също анализира причините за конформното поведение на личността в групата. Според него конфликтът между груповите норми и поведението на индивида се разрешава от различните хора по различен начин. Индивидът може да следва груповите стандарти по пътя на подражанието. Други индивиди проявяват независимо неконформно поведение. Причините за него са в зависимост от обществото. Едно общество може да поощрява конформизма, а друго ­чувството за увереност и лично достойнство.

1. Основният фактор, определящ конформното поведение, е конфликтът между груповите стандарти и индивидуалното поведение. Той може да бъде разрешен по два начина - или индивидът да остане независим от единодушието на групата и да отстоява своето, различаващо се от групата мнение / да прояви неконформно поведение/ или де се съгласи със съжденията на групата /проявявайки конформизъм/.


2. Неконформните субекти, в мнозинството си са уверени в правотата на групата и все пак остават самостоятелни.


З. Всяко влияние, дори и невероятно, но единодушно мнение на групата, предизвиква промяна в поведението на индивида. Следователно всички хора са конформни в една или друга степен.


4. Макар част от индивидите след прекратяване на груповото влияние да се връщат към собственото мнение, то целият ефект от подчинението не изчезва - приблизително 50% от него остава. Когато безкритично се приема груповото мнение и личността се присъединява към него без преживяването на какъвто и да е вътрешен конфликт - това според Кратчфилд е истински конформизъм. Но Петровски не вижда логично основание да се отнася този конформизъм към явленията на конформизма, поради отсъствието в него на "формообразуващ признак" - конфликта между вътрешна позиция и външно поведение. Този феномен той нарича внушаемост или сугестивност, подчертавайки безконфликтната податливост на индивида спрямо позициите на групата. На конформизма и негативизма Петровски противопоставя колективизма. Именно истинската колективност, разбирана като ценностно-ориентировъчно единство решава въпроса за ситуативната и възрастова устойчивост, тъй като решаващо обстоятелство е не прякото въздействие на групата, а следствието от общите цели и личностни ориентации на колектива.


Конформизмът може да се прояви в процеса на социализация тогава, когато личността не е акумулирала в себе си всички значими социални черти, когато не са станали трайно личностни, Т.е. не са достатъчно закрепени чрез дейността на индивида, а що се касае до готовата система от знания - докато тя още не е станала убеждение. Следователно, тъй като процеса на социализация /усвояване на социалния опит от индивида/ е в известна степен възрастово обусловен процес, то конформното поведение е по-силно изразено у личности с по-беден социален опит и знания. Но да се разглежда целия процес на социализацията като съзна~елен конформизъм е неправилно.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 11855256
Постинги: 5245
Коментари: 10210
Гласове: 18644
Архив
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31