Село Бадино в старите турски документи е записано като Бъдино. Бъдино е със значение на пребъдващо, оттук и названието на религиозния празник бъдни вечер, в значението на пребъдваща вечер.
Село Вукан се намира в Западна България, в района на град Трън. Поради диалектните особености на поселението в този район думата за вълк е вук, с което името на селото има аналогичен съвременен вариант Вълкан.
Село Логодош - фигурира в турски документи от 1576. Село с неивестен произход на името. Думата дош е вероятно диалектен вариант на думата "дъжд".
Села Долна и Горна Рикса - името рикса означава царица.
Села Долна и Горна Вереница - преведено името звучи като Змеевица (превод е възможен и от диалект на официален език или от загубена словесна форма към същестуваща такава).
Село Граово - името произлиза и е контракция от името Грахово - същевременно това име идентично с това на едноименната историко-географска област.
Село Бозовая
Село Бъзовица е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчни документи от средата на XV век под името Бозовик. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано селище Базовиче към кааза Ълъджа (Кюстендил). Предполага се че то може да е неидентифицираното село Бозово, споменато в Рилската грамота от 1378 г. Корена на наименованието прозлиза от българската дума за растението бъз, която в рамките на един и същ диалект се е изменяла с времето, поради твърдостта на говора между вариантите баз и боз.
Село Церово е споменато в Рилската грамота с това име като градище. Наричано е градище, тъй като в близост до селото се намира едноименна крепост от трети век от новата ера - една от най-големите планински крепости в България, построена, за да се противопостави на наглуване на готски войски през този и по-късни периоди. Няколко погрешни названия на автори има към това селище. Васил Кънчов споменава населеното място като Цирополъ, тъй като основата на името за градище се приема със сентичния гръцки еквивалент за град, а по-късно босненския изследовател Стефан Вукович транслитерира на собствения си език българското наименование и го прекръства на Зирополе. Същинското име на селото произлиза от думата за конкретен вид дъб - цер. Със същото име са налице четири села в България, четири в Македония, две в Гърция, две в Черна гора, пет в Сърбия, три в Словакия.
Село Шипочано споменато като Шипочен в Рилската грамота на цар Иван Шишман произлиза от умалителното име на думата шип, което е шипоче.
Името на село Вишлене (Вишлени, Висилене) произлиза от умалителната форма набългарската дума за вишня - вишле.