Надпис от Скаптопара (гр. Благоевград), 238 г.

До император Цезар Марк Антоний Гордиан, благочестив и щастлив Август, оплакване от селяните, жители на Скаптопара... Ние живеем и притежаваме имоти в споменатото село, което се намира на много привлекателно място, защото тук има топли извори... Жителите на това село, които живеят по тези места от дълги години, плащаха без остатък всички данъци и налози, докато си живееха необезпокоявани и незаплашвани от никого. След това обаче твърде често някои започнаха да своеволничат и да вилнеят и тогава селото тръгна към упадък. На две мили става прочут панаир. Тези, които идват на събора, който трае петнадесет дни, не остават на мястото, където е самият панаир, а го напущат и идват в нашето село. Те ни принуждават да им даваме квартира и още много други необходими неща за тяхното лекуване и това всичко, без да ни се заплаща. Освен това и войници, пращани на друго място, се отбиват от пътя си, идват при нас и по същия начин ни принуждават да ги приемаме по къщите си, да им даваме храна, без да плащат нищо. Също така управителят на провинцията, а даже и твоите прокуратори идват в нашето село главно заради използването на водите. Властите ние постоянно приемаме, както сме задължени, но понеже не сме в състояние да понасяме и другите, ние няколко пъти вече се оплакахме на управителите на Тракия. Съгласно божествените ти нареждания те заповядаха никой да не ни безпокои... Мина се известно време обаче и пак започнаха да ни притесняват... И понеже не сме в състояние вече да понасяме тези тежести, действително има опасност както останалите, така и ние да напуснем огнищата на нашите прадеди... Ако продължават да ни притесняват, ще избягаме от нашите домове и това ще нанесе голяма вреда на държавното съкровище...

tolkoa interesni neshta nauchavam ot materialite v bloga ti-ti si jiva enziklopediia!